Зной в полунощ

— Не вярвам на устата си. Но ще го направя.

— Чуй ме. Знам някои неща за този Фаркас, Пол. Той е абсолютен сатрап и е съвършено безскрупулен. Истинско чудовище в буквалния и в преносния смисъл.

— Чудесно. Само такъв човек може да свърши подобна работа.

— Не. Чуй ме. Хванеш ли се с него, накрая ще те изхвърли като непотребна вещ. Той е опасен, аморален, изпълнен с омраза. Няма никакви задръжки по отношение на това, което върши и на кого причинява болка. Светът се е погаврил с него и той е посветил целия си живот, за да отмъсти. За какво си му ти в края на краищата? Ще те използва, за каквото му трябваш, след което ще те изхвърли на боклука.

— Йоланда му има доверие. Именно тя му е предложила да ме покани.

— Йоланда! — каза презрително Роудс. — Тя мисли с циците си.

— А Енрон? И той ли мисли с циците си? Той е партньор на Фаркас. Значи и той му има доверие.

— Енрон няма доверие на себе си. А дори и двамата да са комбина, теб това какво те грее? Не се замесвай с тях, Пол. Не го прави.

— Може ли още малко коняк? — попита Карпинтър.

— Естествено. Но ми обещай, че ще стоиш настрана от тази история.

— Нямам никакъв избор. Не съм ли прав?

— Непоправим си. Пий. Наздраве. Наистина ли ще го направиш, гадно копеле?

— Ще го направя — вдигна чашата си Карпинтър. — Да пием за нашия умопомрачителен успех. Наздраве, Ник.

* * *

— Ще поставим по една бомба във всяка спица, общо седем, всяка на петстотин метра от централната зона. Което е шест пъти повече от необходимото, но преосигуровката е ключът към нашия успех в това начинание. Не се съмнявам, че контраразузнаването на генералисимуса е в състояние да открие два-три заряда, но никой не би могъл да открие и седемте експлозива за толкова кратко време. Освен това ние държим да открият един-два от тях.

— А защо е нужно? — запита Карпинтър.

— За да разберат, че намеренията ни са сериозни — отвърна Давидов, като му се усмихна широко и снизходително, сякаш Карпинтър беше дете.

Намираха се в малка непретенциозна хотелска стая в град Консепсион в спица Б на Валпарайсо Нуево: Давидов, Карпинтър, Енрон, Йоланда и Фаркас. Бяха пристигнали един по един от Лос Анджелис в продължение на няколко дни, първо Давидов, след това Фаркас, който преди това се бе отбил до изследователския сателит на „Киоцера“ Корнукопия, след това Енрон и Йоланда. Карпинтър пристигна последен като редовен сътрудник по проучванията в „Киоцера“ — алиби, осигурено му от Фаркас. Преди около два часа мина през митническите формалности с помощта на агента Натасейниъл, предоставен му също от Фаркас.

Енрон, седнал в далечния край на стаята, се намръщи, загледан в питието си. От самото начало знаеше, че Фаркас допуска грешка, като въвлича този Карпинтър в операцията, а наивният въпрос, който току-що беше задал, само потвърди мнението му. Трудно му беше да повярва, че Фаркас е способен на подобна глупост. Карпинтър беше не само кутсузлия и човек, който можеше да довлече неприятности — на всичко отгоре беше и глупак.

Само един глупак би оставил живи онези запокитени в Тихия океан моряци, така че оцелелите да свидетелстват след това, че им е отказал помощ. Само един глупак не би разбрал, че на полковник Олмо от цивилната гвардия на Валпарайсо Нуево трябва да му бъде показано по безспорен начин, че цялата работа не е никакъв блъф, а хората на Давидов действително са успели да стоварят значително количество демонтирани бомби като резервни машинни части и да ги скрият на различни места върху сателита с твърдото намерение да взривят една или всички едновременно, ако верните помощници на генералисимуса не сложат точка на и без това прекалено дълго продължилия му живот.

На Енрон внезапно му хрумна, че този Карпинтър може пък да не е чак такъв глупак. Следователно би могло да се окаже, че опасността, която им беше довлякъл Фаркас, е още по-голяма.

Застанал с гръб към прозореца и безразличен към гледката на великолепното звездно небе, Фаркас запита Давидов:

— Кога искаш да се свържа с Олмо?

— Първата ни работа утре сутрин. Обаждаш му се, информираш го за намеренията ни и му даваш краен срок до обяд.

— Дали това време е достатъчно?

— Трябва да е достатъчно. Обедната совалка отлита в дванайсет и петнайсет за Земята. Ако нещата се объркат и Олмо не успее да нанесе удара, трябва да сме в совалката. Краткият срок ще помогне на Олмо да се съсредоточи максимално.

— Можеш да бъдеш сигурен, че ще се съсредоточи — отвърна Фаркас. — Олмо отлично знае кое е добро за Олмо. — Той направи кратка пауза. — Между другото, той знае за заговора.

Енрон и Давидов го погледнаха изненадани.

— О, да. Подобни слухове стигнаха до ушите му преди доста време — вероятно по обичайните разузнавателни канали. Дълго време преди да бъда замесен в тази работа, той ме помоли да се опитам да разконспирирам заговорниците. Все пак, както ви е известно, работата му е да гарантира сигурността на управлението на дон Едуардо Калаган. Но това не представлява никакъв проблем. Мислите ли, че би пропуснал възможността да се присъедини към преврата, щом се убеди, че успехът му е неминуем.