Зной в полунощ

— Какво ще стане с Олмо след преврата? — попита Йоланда. — Ще продължим ли да разчитаме на него? Той ли ще е новият генералисимус?

— Разбира се — отвърна фаркас. — Имам старо споразумение с „Киоцера“, че той е следващият. Макар това да не е изцяло проект на „Киоцера“ и да ускоряваме края на режима на Калаган с пряка намеса, продължаваме да сме на мнение, че Олмо е най-добрият избор. Ние нямаме намерение да дестабилизираме Валпарайсо Нуево, а само да се възползваме от наличните ресурси. Олмо е един от тях.

— Ти каза, че е третият човек тук — обади се Енрон. — Кой е вторият?

— Един бивш бикоборец, Франциско Сантяго, най-добрият приятел на Калаган още от времето в Чили. Официално той е председател на Държавния съвет. Забравете за него. Деветдесетгодишно старче без каквато и да е реална власт. Олмо ще се погрижи за него.

— Можем ли да бъдем сигурни, че Олмо ще се погрижи за генералисимуса? — попита Карпинтър. — Като нищо може да ни подхлъзне. Ами ако реши да ни предаде в ръцете на Калаган срещу гаранцията да го наследи? Може да реши да играе с двете тестета. И в двата случая той е наследникът. Но при втория не се налага да се забърква в заговора.

— Е? — обърна се Давидов към Фаркас. — Олмо е твой човек. Можем ли да му се доверим?

— Олмо разполага с две възможности: или да измени на дон Едуардо и да стане върховен владетел на Валпарайсо Нуево най-късно утре следобед, или да умре заедно с генералисимуса и с всички останали, когато сателитът хвръкне във въздуха. Според вас какво ще предпочете?

— А ако след като всичко това приключи, реши да прекрати сътрудничеството си с шайка престъпни главорези от Лос Анджелис, както и със зловещата мегакорпорация и агресивната еврейска държава, които стоят зад гърба им? — настоя Карпинтър.

Енрон се хвана отчаяно за главата.

„Това трябва да престане“ — каза си той.

— Не можеш ли да разбереш — каза с леден глас той, — че причината да привлечем „Киоцера“ и Израел е тъкмо тази? Този Олмо е протеже на „Киоцера“. Той никога няма да застане срещу хората, които са го поставили на това място. А подозирам, че не би искал да си навлича неприятности и с Израел.

— Несъмнено — съгласи се Карпинтър.

— Така — намеси се Давидов. — Стига приказки. В момента бомбите се сглобяват, а през нощта ще бъдат инсталирани. В седем сутринта Фаркас се свързва с Олмо. Най-късно до обяд трябва да сме получили потвърждение лично от него за смъртта на генералисимуса. Паролата е „Мартенски шарани“ — много хитро измислено. Ще чакаме на космодрума. Документите за заминаване ще бъдат готови. Ако паролата не бъде съобщена до уреченото време, качваме се на совалката в дванайсет и петнайсет и изчезваме. Карпинтър, твоята работа е да отидеш на космодрума по някое време сутринта и да чакаш да се появим. Совалката не трябва да излети без нас, ясен ли съм? Това е твоя отговорност. Ако се наложи, вдигаш някакъв безкраен шумен скандал по повод на изчезналия ти паспорт или каквото измислиш, за да се намесят и органите, с цел да забавиш излитането, докато пристигнем или докато приемеш паролата „Мартенски шарани“ на приемника си.

— Какво ще стане с бомбите, ако Олмо се справи? — попита Йоланда. — Ще бъдат ли задействани?

— Ще бъдат настроени да експлодират в един и половина. Това ще ни даде време да маневрираме, ако пред Олмо възникнат проблеми в последния момент.

— А ако наистина възникнат проблеми? Просто се омитаме и целият сателит ще отиде по дяволите, така ли? — попита отново тя.

— Всичко или нищо — отсече Давидов.

— Това не ми харесва, Майк. Да оставим моралната страна на въпроса, която никак не е маловажна, тъй като тук живеят хиляди невинни хора, но каква ще е ползата за нас, ако просто унищожим всичко?

— Олмо няма да ни разочарова. Това е неговият голям шанс. Както и нашият — изправи се Давидов. — Закривам заседанието. Знаете къде да ме намерите, ако ви потрябвам.

— Някой да иска по едно питие? — предложи Йоланда. — Долу има барче.

— Да вървим — каза Карпинтър.

В коридора Енрон се приближи до Фаркас.

— Може ли за момент? — попита евреинът.

Фаркас не хареса Енрон още от самото начало, а и с течение на времето отношението му не се променяше. Беше склонен да му прости грубоватостта, упоритата му настойчивост да постига целта си независимо с какви средства, дори неприкритото му презрение към всеки, който случайно не се казваше Мешорам Енрон. Всичко това Фаркас можеше да разбере.

Но Енрон беше и досаден. Като конска муха, която постоянно се навира и бръмчи в лицето ти. Но все пак двамата бяха партньори, Фаркас ценеше пъргавия му ум, макар да се дразнеше от характера му и от маниера му на хранене. Затова го изслуша внимателно в тесния мрачен коридор на непретенциозното хотелче в град Консепсион в спица Б на Валпарайсо Нуево.

А казаното от Енрон беше твърде неприятно и обидно: според израелеца Фаркас беше въвел поради небрежност или безотговорност агент на „Самурай индъстрис“ в този свръхделикатен проект. Това обвинение дълбоко засегна убеждението му, че е способен точно и правилно да преценява хора и ситуации.