Зной в полунощ

Карпинтър потърси с поглед Йоланда. Предишната вечер му беше споменала, че Фаркас би могъл да уреди нещо за него в „Киоцера“, но той въобще не обърна внимание на думите й. Дали това беше имала предвид? Точно това?

Не, положително беше номер. Малка глупава шега за негова сметка. Йоланда съща участваше в комбината: щеше да я попита дали казаното от Фаркас е истина, а тя щеше да потвърди и цялата нелепост щеше да се точи, докато накрая някой нямаше да се стърпи, щеше да се захили, а всички останали щяха да избухнат в невъздържан кикот и…

Не.

— Съжалявам, но точно в момента нямам настроение да участвам в подобни шегички — отсече Карпинтър.

— Както желаете. Моля ви да забравите за предложението ми. Съжалявам, че изобщо го направих. Сгреших, че ви разкрих толкова много неща.

В гласа на Фаркас прозвуча неочаквана заплаха, което ядоса Карпинтър, но същевременно му подсказа, че може би не става дума за шега. Той направи крачка встрани, но внезапно спря и още веднъж вдигна поглед към необикновеното лице.

— Наистина ли говорите сериозно? — попита той.

— Напълно.

— Тогава продължавайте. Кажете ми още нещо.

— Ако искате да научите повече, елате с нас в Лос Анджелис. Обаче тръгнете ли, няма връщане назад. Ставате един от нас без никакви шансове за оттегляне.

— Значи всичко това е сериозно.

— Сега повярвахте ли?

— Фаркас, ако това е някаква шегичка, ще ви убия. И вие ми повярвайте. Наистина ще го направя.

Карпинтър се запита дали наистина ще го направи.

— Не е никаква шега — протегна ръката си Фаркас и Карпинтър бавно я пое.

— Вечерята е сервирана — викна Йоланда от съседната стая.

— По-късно ще продължим разговора — приключи Фаркас. Докато се преместваха в трапезарията, Ник Роудс се приближи и попита:

— За какво говорихте?

— Някакво странно предложение за работа.

— В „Киоцера“ ли?

— На свободна практика. Не съм сигурен. Наистина е много странно.

— Не искаш ли да ми разкажеш?

— По-късно — отвърна Карпинтър.

Двамата влязоха в трапезарията.

Беше вече два часът след полунощ, когато Карпинтър най-после успя да разкаже на Роудс за разговора си с Виктор Фаркас. Бяха се върнали в апартамента на Роудс и Изабел си беше тръгнала, защото на другия ден трябваше да замине на някаква конференция в Сакраменто. След като я изпратиха, останаха във всекидневната сред спокойствието на топлата и влажна нощ, загледани към залива.

Макар да бяха пили доста при Йоланда, Роудс поиска да изпие още нещо преди лягане. Измъкна тъмна бутилка с необикновена форма и пожълтял от времето етикет, който подсказваше, че е поне отпреди сто години.

— Истински коняк — каза Роудс. — Френски. Много рядък. Имам повод. Какво ще кажеш?

Той погледна въпросително Карпинтър.

— Майната му. Но само една чашка, Ник. Няма да издържа на още един запой.

Роудс наля внимателно. Конякът беше наистина превъзходен. Карпинтър отпи бавно и замислено. Много странна вечер. Сякаш беше прекрачил някаква невидима граница и беше навлязъл в царството на неизвестното.

Очевидно и Роудс беше прекрачил някаква граница и искаше да сподели.

— Помниш ли, че снощи бях шейсет на четирийсет? После стана седемдесет на трийсет. Когато стигна деветдесет на десет, разбрах, че съм решил.

— За какво говориш, Ник? — погледна го неразбиращо Карпинтър.

— За предложението на „Киоцера“. Твърдо реших да приема. Някъде около полунощ.

— Аха. Правилно.

— Утре изтича срокът да им съобщя. Накамура, с когото се срещнах първия път, очаква да се обадя. Ще му дам положителен отговор.

Карпинтър вдигна чашата си за официален тост.

— Моите поздравления. Обичам решителните мъже.

— Благодаря. Наздраве.

— Аз също започвам нова работа — добави Карпинтър.

Роудс, който беше вдигнал чаша до устните си, едва не се задави.

— Какво? — погледна го с недоверие той. — Къде?

— С Фаркас. Нещо незаконно на един от спътниците.

— Контрабанда? Да не би „Киоцера“ да се занимава и с търговия с наркотици?!

— По-лошо. Ако ти кажа, ще те направя съучастник. Все пак ще ти кажа, да става каквото ще. Възнамеряват да завладеят Валпарайсо Нуево, Ник. Съвместна авантюра на Израел и „Киоцера“, която ще бъде осъществена от гангстери от Лос Анджелис, приятелчета на Йоланда. Да установят контрол над местенцето и да го управляват в своя полза. Йоланда, Енрон и Фаркас май са уредили всичко миналата седмица, докато бяха на Валпарайсо. Фаркас покани и мен. Не знам какво точно ще правя, но предполагам, ще е нещо по-маловажно, като разпространяване на дезинформация и фалшиви слухове, докато трае превратът.

— Не — каза Роудс.

— Какво не?

— Не бива. Това е лудост, Пол.

— Разбира се, че е. Но какви са шансовете ми? Тук, на Земята, не само нямам работа, но и никога няма да си намеря. Единственият изход за мен е космосът. Но дори билет не мога да си купя.

— Аз ще ти купя.

— А после? От какво ще живея, щом веднъж стигна там? От злоупотреби, предполагам. Административни злоупотреби. По-просто е и по-бързо. На сателитите всичко е позволено. Сам го знаеш. Все още не съществува междупланетарно законодателство. Сваляме генералисимуса и местенцето е наше. Никой няма да каже нито дума.

— Не вярвам на ушите си.