Читаем Зной в полунощ полностью

Почувства се ужасно неловко. Може би Енрон преувеличаваше. Но колкото повече обмисляше цялата ситуация, толкова по-вероятно му се струваше приятелите на Карпинтър да са се опитали да го използват, за да помогне на изпадналия в беда служител на „Самурай“. А и какъв ли друг мотив имаше той, освен да спечели точки пред Йоланда? Тя направо го беше помолила да помогне на Карпинтър да се изправи на краката си. И той го направи, без изобщо да се замисли, като по този начин ненужно изложи себе си, Давидов и Енрон, а и цялата компания на огромна опасност.

Как е възможно, питаше се той, ученическото му увлечение по гладките като коприна бедра и великолепните гърди на тази калифорнийка да го подтикне да извърши подобна фатална глупост?

— Мисля, че се налага да поговоря с Йоланда — каза той на Енрон.



Тя и Карпинтър седяха в бара от двете страни на масата, в което нямаше нищо компрометиращо. Когато Енрон и Фаркас се появиха, Карпинтър се надигна, извини се и се отправи към тоалетната.

— Чудесна идея — подхвърли Енрон. — Ще ми поръчаш ли уиски със сода, Йоланда?

Фаркас се намести до нея, след като Енрон се отдалечи след Карпинтър.

— Ще дойдеш ли тази нощ? — попита тихо той, сякаш Енрон можеше да го чуе от другия край на бара.

— Не мога. Знаеш много добре. Марти ще побеснее.

— Вие да не сте женени?

— Пътувам с него. Спим в една стая. Не мога просто ей така да дойда при теб.

— Но ти го искаш — настоя той. — Усещам по топлината, която излъчваш.

— Разбира се, че го искам. Но не мога. Не и докато Марти е тук. А още по-малко точно тази нощ. Ужасно е изнервен да не стане някой гаф.

— Всъщност и аз съм така.

Отказът й го ядоса. Това означаваше, че ще трябва да се опита да разбере онова, което го интересуваше, преди Енрон и Карпинтър да се върнат на масата. Надяваше се Карпинтър да се забави достатъчно или Енрон да намери начин да го задържи.

— Притеснява ме твоят приятел Карпинтър — продължи той.

— Пол ли? Защо?

— Какво знаеш за него? Доколко може да му се довери човек?

Усети промяната в нея: стана предпазлива и излъчванията й се качиха по-нагоре в спектъра — напрегнат ултравиолетов сигнал.

— Не те разбирам. Щом му нямаш доверие, защо го замеси?

— Ти ме помоли.

Излъчванията й се качиха още по-нагоре.

— Предполагах, че можеш да намериш нещо за него в „Киоцера“. Не съм очаквала да го поканиш за това.

— Аха. Разбирам. — Карпинтър все още не се появяваше. — Смяташ ли, че присъствието му тук представлява някаква опасност?

— Не, разбира се. Защо стана толкова подозрителен изведнъж?

— Предполагам, че е от нерви. И аз имам нерви.

— Никога не бих допуснала.

— Но все пак имам. Кажи ми, Йоланда: колко добре познаваш Карпинтър?

— Приятел на мой приятел, нищо повече.

— И това е всичко?

— Е…

Тя се изчерви, Фаркас го усети по инфрачервеното й излъчване.

— Не говоря за леглото. Откога го познаваш? Година? Три години?

— О, не, нищо подобно. Срещнах го преди няколко месеца на една вечеря с Ник Роудс, Изабел и Марти. Току-що беше пристигнал в Сан Франциско и Ник ме помоли да му правя компания. Всъщност това е всичко — една-единствена вечер.

Усети, че го свива под лъжичката. „Позволил си на тая патка да те превърне в палячо“ — помисли си мрачно той.

— Но наистина не допускам — продължи тя, — че би могъл да представлява някаква опасност за нас. Всичко, което знам за него, ме кара да мисля, че е изключително интелигентен и способен…

— Добре. Достатъчно. Връща се.

Планът беше да вечерят отделно — Енрон и Йоланда някъде, Фаркас и Карпинтър сами, Давидов с мистериозната си компания от Лос Анджелис. Когато се разделяха, Йоланда дръпна настрана Карпинтър във фоайето.

— Внимавай с Фаркас — пошепна тя.

— Какво искаш да кажеш? Какво да внимавам?

— Няма ти доверие.

— Но той сам ме покани.

— Знам. Нещо му се върти в главата. Вероятно Марти му е наговорил нещо за теб.

— Марти ли? Но той няма никакви причини да смята, че…

— Знаеш ги евреите. Параноята им е национално хоби.

— За какво става дума?

— Не съм сигурна — поклати глава тя. — Току-що Фаркас ме разпитваше за теб. Дали не те смятам за опасен. Колко добре те познавам. Каза, че е от нерви. Може и така да е, но аз бих внимавала, ако бях на твое място.

— Добре. Ще внимавам.

— Не го изпускай от очи. Нищо не е в състояние да го спре, а плюс това е ужасно силен и бърз. Вижда във всички посоки едновременно. Може да стане много опасен. Знам на какво е способен. Веднъж спах с него, само веднъж — никога не съм срещала такъв мъж. Толкова бърз и толкова силен. — Йоланда бръкна в чантичката си и измъкна три малки осмоъгълни жълти таблетки. — Ето. Вземи ги и ги задръж. Ако имаш проблеми, може да ти помогнат.

Тя ги притисна в дланта му.

— Стимулант ли е това?

— Да. Вземал ли си някога?

— От време на време.

— В такъв случай знаеш. Едно е достатъчно при нормални обстоятелства. Две при екстрени.

— Сигурна ли си, че Фаркас е намислил някаква гадост? Или и твоите нерви не издържат?

— Може и да е така. Но той наистина ме разпитваше за теб. Дали ти имам доверие и други такива. Никак не ми хареса, но може и да си въобразявам. Просто внимавай. Това е всичко.

— Добре.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Классическая проза ХX века / Проза
Купец
Купец

Можно выйти живым из ада.Можно даже увести с собою любимого человека.Но ад всегда следует за тобою по пятам.Попав в поле зрения спецслужб, человек уже не принадлежит себе. Никто не обязан учитывать его желания и считаться с его запросами. Чтобы обеспечить покой своей жены и еще не родившегося сына, Беглец соглашается вернуться в «Зону-31». На этот раз – уже не в роли Бродяги, ему поставлена задача, которую невозможно выполнить в одиночку. В команду Петра входят серьёзные специалисты, но на переднем крае предстоит выступать именно ему. Он должен предстать перед всеми в новом обличье – торговца.Но когда интересы могущественных транснациональных корпораций вступают в противоречие с интересами отдельного государства, в ход могут быть пущены любые, даже самые крайние средства…

Александр Сергеевич Конторович , Евгений Артёмович Алексеев , Руслан Викторович Мельников , Франц Кафка

Фантастика / Классическая проза / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Попаданцы / Фэнтези