Зовът на кукувицата

– Убил си я по същия начин, както си убил Чарли, по същия начин, както си убил Рошел по-късно: блъснал си я силно и рязко – може и да си я повдигнал, – а тя не го е очаквала, била е стъписана също като останалите, нали? Крещял си ѝ, че не ти дава пари, че те пренебрегва и те лишава, както ти винаги си бил пренебрегван и лишаван от своя дял родителска любов, нали, Джон? Тя ти е викнала в отговор, че няма да получиш и пени дори да я убиеш. Докато сте се карали и дърпали и ти си я изтласквал през дневната към балкона, тя ти е казала, че има друг брат, истински, че той идва към дома ѝ и че е направила завещание в негова полза. „Късно е, направих го вече!“, изкрещяла е тя. А ти си я нарекъл лъжлива кучка и си я хвърлил на улицата, където да умре.

Бристоу едва дишаше.

– Мисля, че си бил захвърлил розите пред външната ѝ врата. Когато си излязъл, си ги грабнал и си изтичал надолу по стълбите обратно в апартамент две, където си ги натикал отново във вазата. Да му се не види, пак си извадил късмет. Полицай случайно е блъснал и разбил вазата, а розите са били едничката следа, че в апартамента е имало някой, защото няма как да си ги върнал обратно по начина, по който са били подредени в цветарския магазин, не и когато си знаел, че разполагаш с броени минути, за да се измъкнеш от сградата. Следващата ти задача е изисквала здрави нерви. Надали си очаквал някой мигом да вдигне тревога, но Танзи Бестигуи е била на балкона под вас. Чул си я да пищи и си осъзнал, че имаш дори по-малко време от това, на което си разчитал. Уилсън е изтичал на улицата да провери Лула, после, докато си чакал до входната врата, взирайки се през шпионката, си го видял да тича нагоре към последния етаж. Включил си алармата, излязъл си от апартамента и си хукнал надолу по стълбите. Бестигуи са си крещели един на друг в своя апартамент. Изтичал си надолу – Фреди Бестигуи те е чул, макар че в момента си е имал други грижи на главата, – минал си през празното фоайе и си излязъл на улицата, където снеговалежът е бил обилен. Тичал си с нахлупена качулка, скрито лице и с ръкавици на ръцете. В края на улицата си видял друг човек да тича, сякаш му пари под краката, и да се отдалечава от ъгъла, където току-що е видял как сестра му е претърпяла смъртоносно падане. Едва ли тогава си имал време да осъзнаеш кой е. Тичал си бързо, колкото си могъл, в дрехите, предназначени за Дийби Мак, покрай охранителната камера, която е заснела и двама ви, после си свърнал по Халиуел Стрийт. Там късметът ти отново е проработил, защото е нямало повече камери. Вероятно си метнал суичера и ръкавиците в контейнер за боклук и си хванал такси, нали? Полицията така и не си е направила труда да разпита дали бял мъж само по костюм не е взел такси в онази нощ. Отишъл си в дома на майка си, приготвил си ѝ храна, върнал си стрелките на часовника в стаята ѝ и си я събудил. Тя все още е убедена, че двамата сте си приказвали за Чарли – добро хрумване, Джон, – точно в момента, когато Лула е паднала и е намерила смъртта си. Разминало ти се е, Джон. Можеше да си позволиш да плащаш на Рошел, докато е жива. При твоя късмет Джона Ейджиман би могъл дори да бъде убит в Афганистан; всеки път у теб пламва надежда, като видиш снимка на чернокож войник във вестника, нали? Ала не си искал да се довериш изцяло на късмета. Ти си сбъркан и арогантен негодник и си решил, че можеш да уредиш нещата по-добре.

Настана дълго мълчание.

– Нямаш доказателство – проговори накрая Бристоу. В кабинета вече беше толкова тъмно, че за Страйк той беше само силует. – Въобще никакво доказателство.

– Боя се, че тук грешиш – възрази Страйк. – От полицията трябва вече да са взели съдебна заповед за обиск.

– За какво? – попита Бристоу, най-сетне почувствал се достатъчно уверен, че да се засмее. – Да претърсят контейнерите в Лондон за суичер, който твърдиш, че е изхвърлен преди три месеца?

– Не, за да погледнат в сейфа на майка ти естествено.

Страйк се чудеше дали ще успее да вдигне щората достатъчно бързо. Беше далеч от ключа за осветлението, кабинетът бе много тъмен, но той не искаше да изпуска от поглед потъналата в сянка фигура на Бристоу. Сигурен беше, че тройният убиец не е дошъл неподготвен.

– Дадох им няколко комбинации, които да опитат – продължи Страйк. – Ако не се получи с тях, вероятно ще повикат експерт, който да го отвори. Но ако си падах по залози, лично аз бих заложил на 030483.

Прошумоляване, едва мернала се бледа ръка и Бристоу се спусна напред. Острието на ножа одраска гърдите на Страйк, когато той отхвърли Бристоу встрани. Адвокатът се изпързаля от бюрото, превъртя се и атакува отново и този път Страйк падна назад със стола си и с Бристоу върху себе си, притиснат между стената и бюрото.