Зовът на кукувицата

– И тъй оказва се, че никой не те е видял как си отскочил до службата си да вземеш някакви документи в онази сутрин – продължи Страйк. – Все още си се криел в средния апартамент на Кентигърн Гардънс номер осемнайсет.

– Не бях там. Бях в Челси, у майка ми – отсече Бристоу.

– Не мисля, че си планирал да убиеш Лула на този етап – продължи Страйк, все едно нищо не бе чул. – Сигурно идеята ти е била пак да я притиснеш, когато се върне. Никой не те е очаквал в службата този ден, защото се е предполагало, че ще работиш у дома си, за да правиш компания на болната си майка. Имало е пълен хладилник, а и ти си знаел как да влезеш и излезеш, без да задействаш алармата. Имал си добра видимост към улицата, така че при появата на Дийби Мак с антуража му си можел да разполагаш с достатъчно време бързо да излезеш оттам и да слезеш долу с някоя измислена история как си останал да чакаш сестра си в апартамента ѝ. Единственият малък риск е била вероятността от доставки в апартамента, но онази голяма ваза с рози е пристигнала, без никой да забележи, че се криеш там, нали? Предполагам, че идеята за убийство е започнала да се заражда тъкмо тогава, когато си прекарал часове наред сам сред целия онзи лукс. Не започна ли да си представяш колко прекрасно би било, ако Лула, за която си бил убеден, че не е написала завещание, умре? Знаел си, че лесно ще се справиш с болната си майка, особено като останеш единственото ѝ живо дете. Тази идея трябва много да ти е харесала, нали, Джон? Да бъдеш най-после единствено дете. Да не те засенчват по-хубави и по-обичани брат и сестра. – Дори в сгъстяващия се мрак той виждаше стърчащите зъби на Бристоу и напрегнатия поглед в късогледите му очи. – Без значение колко си пърхал около майка си и си разигравал ролята на предан син, никога не си бил на първо място за нея, нали? Тя винаги най-много е обичала Чарли, не е ли така? Всички са го обичали, дори чичо Тони. Ала в момента, когато Чарли вече го няма и ти се надяваш най-сетне да станеш център на внимание, какво се случва? Пристига Лула и всички започват да се грижат за Лула, да обожават Лула. Майка ти дори не е сложила твоя снимка до смъртното си легло. Само тези на Чарли и Лула. Само на двамата, които е обичала.

– Майната ти – озъби се Бристоу. – Майната ти, Страйк. Какво знаеш ти? Имал си уличница за майка. От какво умря, от трипер ли?

– Хитро – отбеляза Страйк. – Щях да те питам дали си проучил личния ми живот, когато си търсил лапнишаран, когото да манипулираш. Вероятно си помислил, че ще проявя особено съчувствие към горкия съсипан от скръб Джон Бристоу, след като моята майка е умряла млада при подозрителни обстоятелства. Решил си, че ще ме разиграваш както си поискаш... Няма значение, Джон. Ако твоите защитници не могат да ти намерят душевно заболяване, сигурно ще изтъкнат като причина възпитанието ти. Израснал необичан, пренебрегван, засенчван. Винаги си се смятал за онеправдан, нали? Забелязах го още първия ден, когато избухна в затрогващ плач при спомена как са водели Лула по алеята пред дома ви, как е влязла в живота ти. Родителите ти дори не са те взели със себе си, когато са отишли за нея, нали? Оставили са те у дома като домашно куче, като сина, който им е бил недостатъчен след смъртта на Чарли, сина, който отново ще бъде на второ място.

– Не съм длъжен да слушам това – прошепна Бристоу.

– Свободен си да си вървиш – заяви Страйк и погледна към него, ала вече не виждаше очите му в плътните сенки зад очилата. – Защо не си тръгнеш?

Ала адвокатът просто седеше там с подскачащо коляно, търкаше длани една в друга и чакаше да чуе доказателството на Страйк.

– По-лесно ли беше втория път? – тихо попита Страйк. – По-лесно ли ти беше да убиеш Лула, отколкото да убиеш Чарли?

Видя оголените му зъби, когато Бристоу отвори уста, от която обаче не излезе нито звук.

– Тони знае, че ти си го извършил, нали? Всички тези глупости за суровите и жестоки неща, които си наговорил, след като Чарли умрял... Тони е бил там, видял те е как се отдалечаваш с велосипеда си от мястото, където си блъснал Чарли. Предизвика го да кара близо до ръба на пропастта, нали? Познавах Чарли, не можеше да устои на предизвикателство. Тони е видял Чарли мъртъв на дъното на кариерата и е казал на родителите ти, че според него ти си го направил, нали? Затова баща ти го е ударил. Затова майка ти е припаднала. Затова Тони е бил прогонен от къщата след смъртта на Чарли: не защото Тони е казал, че майка ти е отгледала необуздани деца, а защото ѝ е казал, че отглежда психопат.

– Това е... Не! – изграчи Бристоу. – Не!

– Но Тони не е искал да се разразява семеен скандал. Мълчал си е. Въпреки това е изпаднал в паника, когато е чул, че те осиновяват момиченце. Обадил им се е и се е опитал да ги спре. Имал е право да се тревожи, нали така? Мисля, че винаги си се боял малко от Тони. Каква ирония, че той сам се постави в принудителната ситуация да ти създаде алиби за убийството на Лула.

Бристоу нищо не казваше, само дишаше много бързо.