Зовът на кукувицата

– Отбихме се за обяд, Сайпс – отвърна тя, но лицето ѝ бе зачервено и Страйк усети необяснима враждебност да витае в атмосферата.

Светлите очи на по-възрастния мъж се насочиха изпитателно към Страйк, после се спряха върху Бристоу.

– Мислех, че Тони се занимава с развода ти, Танзи – подхвърли той.

– Така е – отвърна Танзи. – Това не е служебен обяд, Сайпс, а просто приятелски.

Той ѝ отправи смразяваща усмивка.

– Нека ви съпроводя навън, скъпи мои – каза им.

Двете сестри набързо се сбогуваха с Бристоу и без нито дума към Страйк се оставиха да бъдат подкарани навън от съпруга на Ърсула. Когато вратата се затвори зад тримата, Страйк попита Бристоу:

– Какво означаваше сценката?

– Това беше Сайприън – отвърна Бристоу. Изглеждаше превъзбуден, докато се занимаваше с кредитната си карта и сметката. – Сайприън Мей. Съпруг на Ърсула. Старши съдружник във фирмата. Не би му харесало Танзи да говори с теб. Питам се как ли е разбрал, че сме тук. Вероятно го е измъкнал от Алисън.

– Защо не би му харесало тя да говори с мен?

– Танзи е сестра на съпругата му – каза Бристоу, докато обличаше палтото си. – Няма да ѝ позволи да се излага отново, както би го приел той. Вероятно ще ми трият сол на главата, задето я убедих да се срещне с теб. Сигурно в момента звъни на чичо ми да се оплаква от мен.

Страйк забеляза, че ръцете на Бристоу трепереха.

Адвокатът си тръгна с такси, поръчано от метрдотела. Страйк се отдалечи от „Сиприани“ пеша и разхлаби вратовръзката си в движение. Бе толкова погълнат от мислите си, че от унеса му го извади шумен клаксон на кола, която не бе забелязал да лети към него, докато пресичаше Гровнър Стрийт.

При това напомняне, че излага на риск безопасността си, Страйк се отправи към бледата пастелна стена на спацентъра „Елизабет Ардън“ и се прилепи до нея, встрани от потока минувачи, за да извади мобилния си телефон. След като слуша известно време и натиска копчетата, успя да открие онази част от записаните показания на Танзи, отнасяща се до моментите, непосредствено предшестващи падането на Лула Ландри покрай прозореца ѝ.

...напътзаспалнятачухвикове.Лулаказваше„Късное,вечегосторих“,апослемъжизрече„Тисипроклеталъжливакучка“иследтова...следтоваябутнадолу.Видяхясочитесикакпада.

Почти долови лекото изтракване на чашата на Бристоу върху масата. Страйк върна назад и пак го изслуша.

... казваше „Късно е, вече го сторих“, а после мъж изрече „Ти си проклета лъжлива кучка“ и след това... след това я бутна долу. Видях я с очите си как пада.

Спомни си как Танзи бе имитирала размаханите ръце на Ландри и ужаса по застиналото ѝ лице. Прибра телефона в джоба си, извади бележника и започна да нахвърля бележки.

Страйк бе срещал безчетен брой лъжци, умееше да ги надушва и му бе съвършено ясно, че Танзи е тъкмо такава. Нямаше как да е чула онова, което твърдеше, че е чула, от апартамента си и по тази причина полицията бе стигнала до извода, че въобще не го е чула. Ала противно на очакванията на Страйк и макар всички известни му до този момент обстоятелства да потвърждаваха самоубийството, той усещаше искреност в твърдението на Танзи, че е чула спор преди падането на Ландри. Единствено тази част от историята ѝ звучеше автентично и се открояваше от лъжите, с които я бе заобиколила.

Страйк се отдръпна от стената и пое на изток по Гровнър Стрийт, като вече обръщаше малко повече внимание на уличното движение, но в паметта си извикваше изражението на Танзи, тона ѝ, превзетите ѝ жестове, докато говореше за последните мигове на Лула Ландри.

Защо ѝ беше да е откровена по важния въпрос, след като изричаше в добавка куп неистини, лесни за опровергаване? Защо лъжеше какво е правила в момента, когато бе чула виковете от апартамента на Ландри? Страйк си припомни цитат от Адлър: „Лъжата би била безсмислена, освен ако истината не се усеща като опасна.“ Танзи бе дошла днес в последен опит да открие някого, който да ѝ повярва, но и да се хване на упоритите лъжи, съпътстващи показанията ѝ.

Закрачи бързо, почти без да усеща бодежите в дясното си коляно. Най-сетне осъзна, че бе извървял цялата Мадокс Стрийт и вече бе излязъл на Риджънт Стрийт. Червените тенти пред магазина за играчки „Хамлис“ пърхаха в далечината и Страйк си припомни, че бе възнамерявал на връщане към офиса да купи подарък за рождения ден на племенника си.