Зовът на кукувицата

– Колко дълго бяхте живели със съпруга си на номер осемнайсет, преди Лула да се нанесе?

– Около година.

– Когато тя пристигна, средният апартамент беше ли обитаван?

– Да – отговори Танзи. – Там живя едно американско семейство с момченце в продължение на шест месеца, но малко след нанасянето ѝ си заминаха за Щатите. След това фирмата собственик не можа да намери нов кандидат. Рецесия, нали знаеш. Тези апартаменти струват майка си и баща си. Така че беше празен, докато звукозаписната компания не го нае за Дийби Мак.

В този момент вниманието и на двете бе отвлечено от минаваща покрай масата жена, облечена в нещо, което се стори на Страйк като плетено на една кука палто с шантава кройка.

– Това е палто „Домие-Крос“ – съобщи Ърсула и очите ѝ леко се присвиха над чашата с вино. – Има списък на желаещите да си го купят, чака се към шест месеца.

– Говорим за Панзи Маркс-Дилън – уточни Танзи. – Лесно е да си сред най-елегантно облечените, ако мъжът ти има петдесет милиона. А Фреди е най-стиснатият богаташ на света. Трябваше да крия новите си тоалети от него или да лъжа, че са фалшификати на марките. Голям досадник умееше да бъде понякога.

– Винаги си изглеждала прекрасно – увери я Бристоу с поруменяло лице.

– Много си мил – отегчено подхвърли Танзи Бестигуи.

Дойде келнерът да вдигне чиниите им.

– Та за какво говорехме? – обърна се тя към Страйк. – А, да, за апартаментите. Щеше да идва Дийби Мак... Само дето не дойде. Фреди беше бесен, че не пристигна, защото беше пратил рози в апартамента му. Голяма скръндза е Фреди.

– Колко добре познаваш Дерик Уилсън? – попита я Страйк.

Тя примигна.

– Ами... той е пазач, какво има да му познавам? Изглеждаше приличен. Фреди все казваше, че е най-добрият от всички тях.

– Така ли? И защо?

Тя вдигна рамене.

– Не знам, трябва да питаш Фреди. Желая ти успех – добави тя и се изсмя. – Фреди ще се съгласи да говори с теб на кукуво лято.

– Танзи – наведе се леко към нея Бристоу, – защо не разкажеш на Корморан какво си чула онази нощ?

Страйк би предпочел Бристоу да не се намесва.

– Ами... – подхвана Танзи – беше някъде към два през нощта, когато ми се допи вода.

Тонът ѝ беше равен и безизразен. Страйк забеляза, че още в самото начало тя вече променяше версията си, разказана пред полицията.

– Така че отидох до банята да пия и когато на връщане тъкмо минавах през дневната на път за спалнята, чух викове. Лула казваше „Късно е, вече го сторих“, после мъж изрече „Ти си проклета лъжлива кучка“ и след това... след това я бутна долу. Видях я с очите си как пада.

Танзи направи леко пърхащо движение с ръце, за да илюстрира думите си.

Бристоу остави чашата си, изглеждаше потресен. Пристигнаха основните ястия. Ърсула пи още вино. Нито Танзи, нито Бристоу докоснаха храната си. Страйк взе вилицата си и започна да се храни, като се стараеше да не показва колко му е вкусна салатата с цикория и аншоа.

– Аз изпищях – прошепна Танзи. – Не можех да престана да пищя. Изтичах навън от апартамента покрай Фреди и хукнах надолу по стълбите. Исках да кажа на пазача, че горе има мъж, та да го хване. Уилсън излезе от стаичката зад рецепцията. Казах му какво се е случило и той, глупакът, се втурна на улицата да я види, вместо да хукне право нагоре. Ако го беше сторил на мига, можеше да го пипне! Фреди слезе след мен и ми се разкрещя да се прибера в апартамента, защото не бях облечена. Тогава Уилсън се върна, каза ни, че тя е мъртва, и поръча на Фреди да повика полиция. Фреди буквално ме извлече нагоре, бях в пълна истерия, и набра 999 от дневната ни. После дойдоха полицаите. И никой не повярва и една дума от онова, което им разказах.

Тя отпи от виното си, остави чашата и добави тихо:

– Ако Фреди разбере, че говоря с теб, ще излезе от кожата си.

– Но ти си напълно сигурна, че си чула мъж горе, нали, Танзи? – намеси се Бристоу.

– Сигурна съм, разбира се – отвърна Танзи. – Нали току-що го казах? Твърдо имаше някой горе.

Иззвъня мобилният телефон на Бристоу.

– Простете – промърмори той и го вдигна, а после изрече: – Алисън... да?

Страйк чуваше плътния глас на секретарката, но не различаваше думите ѝ.

– Извинете ме за момент – тревожно изрече Бристоу и стана от масата.

По гладките лица на сестрите пробяга злорадо изражение. Те отново се спогледаха и после за изненада на Страйк Ърсула го попита:

– Виждал ли си Алисън?

– За кратко.

– А знаеш ли, че са двойка?

– Да.

– Жалка история – коментира Танзи. – Тя е с Джон, а всъщност е луда по Тони. Познаваш ли Тони?

– Не – отговори Страйк.

– Той е един от старшите партньори. Чичо на Джон. Знаеше ли това?

– Да.

– Много привлекателен мъж. Не би погледнал Алисън за нищо на света. Така че тя се примири с утешителната награда.

Мисълта за обречената страст на Алисън очевидно пораждаше огромно задоволство у сестрите.

– Това сигурно е общоизвестна клюка в кантората? – попита Страйк.

– О, да – възторжено потвърди Ърсула. – Сайприън казва, че тя направо се излагала. Тичала като кученце подир Тони.