Зовът на кукувицата

– Не, тук е добре, защото никой не те знае кой си. Никак не приличаш на баща си. Срещнах го у Елтън миналото лято. Фреди го познава. Често ли се виждате с Джони?

– Срещал съм го всичко на всичко два пъти – отговори Страйк.

– О! – произнесе само Танзи и вложи в този звук равни части изненада и пренебрежение.

Някои от приятелките на Шарлот също бяха такива – с изрядни прически, скъпоплатено образование и скъпи дрехи, всичките скандализирани от необяснимото ѝ влечение към огромния Страйк с неговата небрежна външност. Беше се сблъсквал с тях години наред – било лично или по телефона, – с техните отсечено изговаряни гласни, със съпрузите им, работещи на стоковата борса, с крехката им безкомпромисност, която Шарлот така и не бе успяла да усвои като маска.

– Според мен тя изобщо не бива да говори с теб – намеси се неочаквано Ърсула. Тонът и изражението ѝ щяха да са адекватни, ако Страйк беше келнер, захвърлил престилката си и седнал непоканен на масата им. – Мисля, че допускаш голяма грешка, Танз.

Бристоу подзе:

– Ърсула, Танзи просто...

– Аз си решавам какво да правя – сопна се Танзи на сестра си, сякаш Бристоу изобщо не се бе обадил и столът му седеше празен. – Просто ще кажа какво чух, и толкова. Няма да бъда цитирана официално, Джон прие да е така.

Очевидно тя също гледаше на Страйк като на член от кастата на слугите. Той се подразни не само от тона им, а и задето Джон даваше на свидетелите уверения, без да се е консултирал с него. Как можеше показанията на Танзи, които нямаше как да са излезли от друг освен от нея, да се запазят неофициални?

Известно време и четиримата останаха мълчаливи, с погледи, вперени в кулинарните предложения. Ърсула първа остави менюто си. Вече бе изпила една чаша вино. Поръча си друга, неспирно обхождайки с очи ресторанта, като за миг погледът ѝ, преди да продължи нататък, се задържа върху руса кралска особа от по-малко значимите.

– Едно време това заведение беше пълно със забележителни хора дори по обед. Сайприън държи да ходи само в „Уилтънс“ с неговите костюмирани мъртъвци...

– Да не би Сайприън да е съпругът ви, госпожо Мей? – осведоми се Страйк.

Предполагаше, че ще я жегне, пресичайки невидимата граница помежду им, поставена от нея. Тя, разбира се, не бе на мнение, че седенето им на една маса му дава право да я заговаря. Смръщи му се и Бристоу побърза да запълни неловката пауза.

– Да, Ърсула е омъжена за Сайприън Мей, един от старшите ни съдружници.

– Така че се ползвам от семейното намаление при развода си – вметна Танзи с горчива усмивка.

– А бившият ѝ съпруг ще побеснее, ако тя отново въвлече пресата в личния им живот – поясни Ърсула, вперила пронизващ поглед в Страйк. – Опитват се да постигнат споразумение. Може да се отрази драстично върху издръжката ѝ, ако тази история отново излезе наяве. Така че по-добре бъди дискретен.

С невъзмутима усмивка Страйк се обърна към Танзи.

– Значи още нещо ви е свързвало с Лула Ландри, госпожо Бестигуи. Вашият зет работи с Джон.

– Никога не е ставало дума за това помежду ни – с отегчен вид промърмори тя.

Келнерът се върна да вземе поръчките им. Когато се оттегли, Страйк извади бележник и химикалка.

– За какво ти е това? – с внезапна паника попита Танзи. – Не искам нищо записано черно на бяло! Джон? – апелира тя към Бристоу, който погледна към Страйк смутено, сякаш му се извинява.

– Би ли могъл само да слушаш, Корморан, и по изключение да не си водиш бележки?

– Няма проблем – безгрижно отвърна Страйк, като извади мобилния телефон от джоба си и пъхна вътре бележника и химикалката. – Госпожо Бестигуи...

– Може да ме наричаш Танзи – уведоми го тя, сякаш това благоволение компенсираше възраженията ѝ срещу бележника.

– Много благодаря – отвърна Страйк с едва доловима нотка на ирония. – Колко добре познаваше Лула?

– О, почти никак. Тя живя там само три месеца. Бяхме само на „Здравей“ и „Приятен ден“. Тя не се интересуваше от нас, не бяхме достатъчно авангардни за нея. Честно казано, присъствието ѝ в сградата беше истинска тегоба. Пред входа вечно висяха папараци. Трябваше да си слагам грим дори когато отивах до фитнеса.

– В сградата нямахте ли фитнес зала? – попита Страйк.

– Ходя на курсове по пилатес при Линдзи Пар – раздразнено обясни Танзи. – И ти си същият като Фреди. Все ми опяваше, че не използвам залата с уредите и басейна в къщата.

– А Фреди колко добре познаваше Лула?

– Почти никак, но не поради липса на старание от негова страна. Беше си втълпил да я примами за участие във филм. Все я канеше у дома. Но тя нито веднъж не дойде. Беше я последвал в къщата на Дики Карбъри през уикенда преди смъртта ѝ, докато аз бях заминала с Ърсула.

– Това не го знаех – стреснато заяви Бристоу.

Страйк забеляза краткото подсмихване на Ърсула, насоченокъм сестра ѝ. Вероятно очакваше красноречив поглед в отговор, но Танзи не се отзова.