Зовът на кукувицата

– И аз го разбрах чак по-късно – каза Танзи на Бристоу. – Да, Фреди си беше изпросил покана от Дики. Там се събрала компания от техните среди: Лула, Еван Дъфийлд, Киара Портър, цялата модна наркоманска сбирщина. Фреди трябва да е стоял като лепната кръпка там. Вярно, не е много по-възрастен от Дики, но изглежда архаичен – злобно подхвърли тя.

– Какво ти разказа съпругът ти за този уикенд?

– Нищо. Научих за това седмици по-късно, и то само защото Дики се изтърва. Но съм сигурна, че Фреди се е опивал да се добере до Лула.

– Имаш предвид, че е проявявал сексуален интерес към Лула или...?

– О, да, със сигурност. Винаги е предпочитал мургави пред блондинки. А от всичко най-обича във филмите му да има някое знаменито парче. Подлудява режисьорите с напъните си да привлича знаменитости, които да му правят реклама. Обзалагам се, че се е опитвал да я убеди да участва във филм, и не бих се учудила – добави Танзи с неочаквана проницателност, – ако е кроил нещо съвместно между Лула и Дийби Мак. Представи си сензацията при целия шум, който вече се вдигаше около тях. Фреди е гениален в усета си за тези неща. Обича врява около филмите си също толкова, колкото я мрази по отношение на себе си.

– Той познава ли Дийби Мак?

– Не и ако не са се срещнали след раздялата ни. Не се беше запознал с Мак, преди Лула да умре. Беше страшно възбуден, че Мак ще отседне в сградата ни. От мига, в който разбра това, все говореше как ще го привлече за филм.

– В каква точно роля?

– Откъде да знам? – нервно отвърна тя. – В някаква. Мак има огромен брой почитатели, а Фреди не би отминал такъв шанс. Вероятно щеше да накара да напишат роля специално за него, стига той да проявеше интерес. Щеше да му ходи по петите. Да му разправя за измислената си чернокожа баба. – В тона на Танзи звучеше презрение. – Това му беше номерът, щом се срещнеше с черни знаменитости, разправяше им, че е една четвърт малайзиец.

– А не е ли една четвърт малайзиец? – попита Страйк.

Тя се изсмя леко.

– Не знам. Не съм виждала нито един дядо и нито една баба на Фреди. Че той самият е близо стогодишен. Знам само, че всичко би казал, ако вижда в това парична изгода.

– Знаеш ли дали излезе нещо от плановете му да включи Лула и Мак в свои филми?

– Сигурна съм, че Лула е била поласкана от предложението му. Тези модели си умират да докажат, че умеят нещо повече от това да се взират в обектива на фотоапарата, но така и нищо не е подписвала, нали, Джон?

– Доколкото аз знам, не е – каза Бристоу. – Макар че... но това беше нещо различно – измънка той и отново цял се покри с розови петна. Поколеба се, после в отговор на въпросителния поглед на Страйк обясни: – Господин Бестигуи съвсем изненадващо посети майка ми преди две седмици. Тя е в извънредно тежко състояние и... Не бих желал да...

Погледът му към Танзи издаваше неудобство.

– Кажи каквото искаш, все ми е едно – отсече тя с май искрено безразличие. Бристоу сви устни с присъщия си странен маниер, при което временно прикри хамстерските си зъби.

– Искаше да говори с майка ми за филм, посветен на живота на Лула. Представил посещението си като плод на загриженост и съчувствие. А всъщност искал разрешение и благословия от семейството. И то когато от смъртта на Лула не бяха минали и три месеца. Мама се разстроила неимоверно. Уви, не съм бил там, когато е отишъл – каза Бристоу с тон, който подсказваше, че обикновено седи като страж край майка си. – А донякъде ми се иска да бях присъствал и да го изслушам. Ако той е наел хора да проучат живота на Лула, колкото и да ме отвращава такава идея, би могъл да знае нещо, нали така?

– Какво нещо? – попита Страйк.

– Не знам, нещо за ранните ѝ години, преди още да дойде при нас.

Пристигна келнерът и постави чинии с ордьоври пред всички. Страйк го изчака да си иде и попита Бристоу:

– Не се ли опита да говориш с господин Бестигуи лично, за да разбереш дали не е научил за Лула неизвестен за семейството факт?

– Именно там се крие цялата трудност – отвърна Бристоу. – Когато чичо Тони чул за случилото се и се свързал с господин Бестигуи, за да протестира, задето е притеснил майка ми, доколкото разбрах, помежду им се разразил разгорещен спор. Едва ли господин Бестигуи би се зарадвал на ново обаждане от страна на семейството. Разбира се, ситуацията се усложнява допълнително от това, че Танзи се обърна към нашата фирма за развода. Не че има нещо странно, все пак фирмата ни е сред най-престижните в областта на семейното право, а и след като Ърсула е омъжена за Сайприън, естествено е нас да потърси... Но съм уверен, че това не би увеличило симпатията на господин Бестигуи към семейството ни.

Макар през цялото време, докато Бристоу говореше, Страйк да гледаше него, периферното му зрение бе активно. Ърсула бе отправила още една усмивчица към сестра си. Той се запита какво ли я развеселяваше толкова. Несъмнено доброто ѝ настроение не бе спъвано от обстоятелството, че вече беше на четвъртата чаша вино.

Страйк довърши ордьовъра си и се обърна към Танзи, която побутваше недокоснатата си храна из чинията.