Зовът на кукувицата

Бристоу като че отново се канеше да се намеси ненавременно. Страйк вдигна ръка да го спре, ала Танзи се впусна трескаво в друга посока, нетърпелива според догадките му да смени темата за съпруга си.

– Много мислих как е успял да влезе убиецът и съм сигурна, че трябва да се е вмъкнал подир нея, когато се е прибрала през нощта, защото Дерик Уилсън е напуснал поста си, за да иде до тоалетната. По мое мнение Уилсън заслужаваше да го уволнят заради това. Мен ако питаш, измъкнал се е, за да поспи в задната стаичка. Нямам представа откъде убиецът е знаел кода за входната врата, но съм уверена, че тъкмо тогава е влязъл.

– Дали ще можеш да разпознаеш гласа на мъжа, който е викал тогава, как мислиш?

– Съмнявам се – отвърна тя. – Знам, че беше мъжки глас, и толкова. Всеки може да е бил. Нямаше нищо необичайно в него. После се чудех дали е бил Дъфийлд – каза тя, втренчена напрегнато в него, – защото веднъж преди това бях чувала Дъфийлд да крещи от най-горната площадка на стълбището. Наложи се Уилсън да го изхвърли. Дъфийлд се опитваше да рита вратата на Лула. Така и не разбрах защо момиче с външността на Лула бе обвързано с такъв като него – вметна тя.

– Според някои жени е секси, но не и за мен – съгласи се Ърсула и изпразни бутилката вино в чашата си. – Намирам го вулгарен и направо ужасен.

– Че дори и пари няма – допълни Танзи и отново взе да върти пръстена си.

– Но мислиш, че не неговия глас си чула онази нощ?

– Ами както казах, може и неговият да е бил – нетърпеливо отвърна тя и вдигна слабичките си рамене. – Само че той има алиби, нали? Много хора твърдят, че не е бил близо до Кентигърн Гардънс, когато Лула е загинала. Част от нощта е прекарал у Киара Портър. Кучка такава – прибави Танзи с лека злобна усмивка. – Да спи с гаджето на най-добрата си приятелка.

– Нима са спали заедно? – попита Страйк.

– О, ами че ти как мислиш? – засмя се Ърсула, сякаш въпросът му беше крайно наивен. – Познавам Киара Портър, появи се в благотворително модно шоу, в чиято организация участвах. Тя е пълна въздухарка и уличница.

Пристигнаха кафетата заедно с карамеления пудинг на Страйк.

– Съжалявам, Джон, но Лула не показваше добър вкус в избора си на приятели – отбеляза Танзи, докато отпиваше от еспресото си. – Вземи Киара или онази Брайъни Радфорд. Не че ѝ беше точно приятелка, но аз на такава не бих се доверила за нищо на света.

– Коя е Брайъни? – попита Страйк неискрено заинтересуван, защото добре помнеше коя е.

– Художник гримьор. Взема скъпо и прескъпо тази проклетница – отвърна Ърсула. – Използвах услугите ѝ веднъж за бал на фондацията на Горбачов, а после тя разтръби на всички...

Ърсула млъкна рязко, остави чашата с вино и вместо нея взе тази с кафето. Въпреки че очевидно нямаше връзка с неговите дела, Страйк бе обзет от силно любопитство какво ли бе разтръбила Брайъни на всички, но в този миг заговори Танзи:

– А имаше и едно кошмарно момиче, което Лула мъкнеше в апартамента, помниш ли я, Джон?

Тя се бе обърнала очаквателно към Бристоу, но той не реагира.

– Нали се сещаш, една такава с ужасен цвят на кожата, която Лула водеше със себе си понякога. На скитница приличаше и буквално вонеше. Винаги можех да подуша кога се е возила в асансьора. Отгоре на всичко и в басейна я мъкнеше. Не знаех, че черните можели да плуват.

Бристоу замига бързо с пламнало лице.

– Един бог знае какво общо имаше Лула с нея – каза Танзи. – Няма как да не я помниш, Джон. Беше дебела повлекана. Изглеждаше малко ненаред.

– Аз не мога... – замънка Бристоу.

– За Рошел ли говориш? – попита Страйк.

– О, да, май така се казваше. Беше дошла на погребението – каза Танзи, – забелязах я. Седеше в дъното. И така недей да забравяш – впери тя настойчиво тъмните си очи в Страйк, – че всичко това трябва да си остане само между нас. Фреди в никой случай не бива да научава, че съм говорила пред теб. Нямам намерение пак да изживявам онзи кошмар с репортерите. Сметката, моля – излая тя към келнера.

Когато сметката пристигна, тя я предаде без коментар на Бристоу.

Докато сестрите се приготвяха да си тръгнат, като отмятаха на гърбовете си лъскавите си тъмни коси и обличаха скъпите си жакети, вратата на ресторанта се отвори, влезе висок и слаб мъж в костюм, огледа се и се насочи право към тяхната маса. Беше със сребриста коса, изискан на вид и безукорно облечен, а в бледосините му очи личеше известна студенина. Походката му беше енергична и целеустремена.

– Каква изненада – рече той безгрижно и спря между столовете на двете жени.

Никой от другите трима не беше забелязал приближаването на мъжа и всички освен Страйк демонстрираха едновременно шок и нещо повече от неудоволствие при вида му. За част от секундата Танзи и Ърсула замръзнаха и ръката на Ърсула увисна, докато вадеше слънчевите си очила от ръчната си чанта.

Танзи се съвзе първа.

– Сайприън – промълви тя и му поднесе буза за целувка. – Да, каква прекрасна изненада!

– Мислех, че ще пазаруваш, Ърсула, скъпа – каза той и остана с приковани в жена си очи, докато формално допираше устните си до двете бузи на Танзи.