Зовът на кукувицата

– Много слаба – отвърна Уордъл. – Не би могъл да се качи и да слезе толкова бързо, че да посрещне Танзи Бестигуи на партера. Имай предвид, че автобиографията му е фалшива. Назначен е въз основа на това, че е бивш полицай, а никога не е служил в полицията.

– Интересно. А къде е работил?

– Отдавна се подвизава като охранител. Призна, че излъгал, за да се сдобие с първата си такава служба преди десет години, и просто запазил този факт в автобиографията си.

– Останах с впечатление, че е харесвал Ландри.

– Да. Той е по-възрастен, отколкото изглежда – посочи Уордъл без връзка. – Дядо е. Но на афрокарибците не им личи възрастта като на нас. Не бих му дал повече години, отколкото на теб.

Страйк се запита мимоходом за колко ли възрастен го смяташе Уордъл.

– Пратихте ли експерти по снемане на веществени доказателства в апартамента ѝ? – попита Страйк.

– Да – потвърди Уордъл, – но само защото началниците настояваха да се изключи всяко подозрение. Още в първите двайсет и четири часа вече знаехме, че е самоубийство. Но не можехме да си спестим процедурите, при положение че целият свят следеше случая. – Изрече го със зле прикрита гордост. – Чистачката беше обходила цялата сграда същата сутрин. Много секси полякинче. Английският ѝ никакъв го няма, но пък чисти като фурия. Така че отпечатъците от деня бяха лесни за откриване. Нищо необичайно.

– Отпечатъците на Уилсън трябва да са били там, тъй като е претърсил апартамента след падането на Ландри.

– Да, но не присъстваха на места, които да породят подозрения.

– Значи според вас е имало само трима души в цялата сграда, когато Ландри е паднала. Дийби Мак е трябвало да бъде там, но...

– Отишъл в нощен клуб направо от летището – допълни Уордъл и отново на лицето му цъфна широка и явно несъзнателна усмивка. – Разпитах Дийби в „Клариджис“ в деня след смъртта на момичето. Едър мъж. Като теб – продължи той и огледа масивния торс на Страйк, – само че много стегнат. – Страйк прие удара без възражения. – Истински бивш гангстер. Лежал е неведнъж в затвор в Ел Ей. За малко да не получи виза за Обединеното кралство. Антуражът му беше с него в стаята. С пръстени на всички пръсти, с татуировки по вратовете. Дийби доста ще стресне всеки, който го срещне в тъмна уличка. Но е далеч по-любезен от Бестигуи. Попита ме как си върша работата, без да нося оръжие.

Полицаят цял сияеше. Страйк нямаше как да не стигне до извода, че в случая Ерик Уордъл, детектив сержант от полицията, беше също толкова запленен от звездната слава, колкото и Кийрън Коловас-Джоунс.

– Не беше дълъг разговор, като се има предвид, че съвсем скоро беше слязъл от самолета и изобщо не беше стъпвал в Кентингърн Гардънс. Просто рутинен. Накрая го помолих да ми даде автограф върху последния си компактдиск – добави Уордъл, явно не можейки да се удържи. – Много му стана приятно. Жената искаше да го пусна на търг в Ибей, но ще си го пазя...

Уордъл млъкна рязко, сякаш за да внуши, че е казал повече, отколкото е възнамерявал. Страйк го досмеша и посегна да си вземе шепа свински кожички.

– Ами Еван Дъфийлд?

– Той ли? – измърмори Уордъл. Възторгът му от Дийби Мак изчезна без следа. Сега полицаят се намръщи. – Малък нещастен наркоман. Вбесяваше ни от начало до край. Постъпи в клиника за лечение на зависимости още в деня след смъртта ѝ.

– Видях. Къде?

– В „Прайъри“, къде другаде. За лечебен отдих.

– А кога го разпитахте?

– На следващия ден, но първо трябваше да го намерим. Хората му ни възпрепятстваха максимално. Същата история като с Бестигуи. Не искаха да разберем какво всъщност е правил. Моята жена – намръщи се още повече Уордъл – го смята за секси. Ти женен ли си?

– Не – отвърна Страйк.

– Анстис ми каза, че си напуснал армията, за да се ожениш за момиче, което приличало на супермодел.

– Каква история ви поднесе Дъфийлд, когато го намерихте?

– Имали голяма разправия в клуб „Узи“. Много хора станали свидетели на скандала. Тя си тръгнала и неговата версия беше, че я последвал около пет минути по-късно. Бил си надянал онази идиотска маска на вълк. Тя скрива цялата глава. Много натурална, космата. Обясни, че я имал от снимки на модно шоу. – Изражението на Уордъл красноречиво говореше за презрение. – Обичал да си я нахлупва, като излизал отнякъде, за да ядосва папараците. И тъй, след като Ландри напуснала „Узи“, той се качил в колата си – отвън го чакал шофьор – и отишъл до Кентигърн Гардънс. Шофьорът го потвърди. Така де... – побърза да се поправи Уордъл нетърпеливо – потвърди, че возил до Кентигърн Гардънс мъж с вълча маска, за когото предположил, че е Дъфийлд, защото бил с неговия ръст и телосложение, носел дрехи като неговите и говорел с неговия глас.

– Не е ли свалил вълчата глава по време на пътуването?

– От „Узи“ до нейния апартамент се стига само за петнайсет минути. Не, не я свалил. На този фукльо само детинщини му дай. И така според разказа на Дъфийлд той видял папараците пред къщата и решил да не влиза. Поръчал на шофьора да го откара в Сохо и той го оставил там. Дъфийлд отишъл в дома на наркопласьора си на д’Арблей Стрийт и си инжектирал доза.