Зовът на кукувицата

– С Карвър пристигнахме на мястото около двайсет-двайсет и пет минути след падането на Ландри. Там вече имаше униформени полицаи. Танзи Бестигуи още беше във вихъра на истерията, когато я видяхме. Бърбореше несвързано, тресеше се и от време на време изкрещяваше, че в сградата имало убиец. Показанията ѝ гласяха, че станала от леглото си в два през нощта и отишла в банята по малка нужда. Чула крясък два етажа по-нагоре и видяла тялото на Ландри да прелита покрай прозореца. Нека ти кажа, че прозорците в тази сграда са с троен стъклопакет с цел топло- и шумоизолация. Когато влязохме да я разпитаме, улицата вече беше пълна с полицейски коли и съседи, но човек не би го разбрал, ако не бяха святкащите сини светлини. Толкова шум проникваше вътре, колкото ако бяхме във вътрешността на пирамида. Затова я попитах: „Сигурна ли сте, че чухте вик, госпожо Бестигуи? Апартаментът ви ми изглежда напълно шумоизолиран.“ Тя не се предаваше. Кълнеше се, че е чула всяка дума. Според нея Ландри изкрещяла „Твърде много закъсня“, а мъжки глас отвърнал „Ти си проклета лъжкиня“. Наричат го слухови халюцинации – поясни Уордъл. – Започват да ти се причуват неща, когато си смъркал толкова кокаин, че мозъкът ти е започнал да изтича през носа ти.

Той отново отпи голяма глътка бира.

– Във всеки случай доказахме извън всяко съмнение, че няма как да го е чула. На следващия ден семейство Бестигуи се изнесоха в къщата на техен приятел, за да се спасят от репортерите, така че пратихме няколко души в апартамента им. Един се качил на балкона на Ландри, откъдето крещял колкото му глас държи, но хората ни на първия етаж не чули и дума от онова, което викал, при това били напълно трезви и напрягали слух. Но докато ние доказвахме, че госпожа Бестигуи дрънка врели-некипели, тя се беше обадила на половин Лондон, за да разтръби, че е единственият очевидец на убийството на Лула Ландри. Репортерите се настървиха от следата, защото някои от съседите я бяха чули да крещи, че в къщата е проникнал някой. Вестниците бяха издали присъдата на Еван Дъфийлд още преди да се срещнем повторно с госпожа Бестигуи. Уведомихме я, че сме установили как няма начин да е чула онова, което твърдеше. Но тя нямаше желание да признае, че всичко е било в главата ѝ. Беше станала център на внимание, репортерите се тълпяха пред вратата ѝ, сякаш беше преродената Лула Ландри. И тогава каза: „О, аз не споменах ли? Бях отворила прозорците, за да глътна чист въздух.“

Уордъл се изсмя презрително.

– При температура под нулата и снеговалеж.

– И е била по бельо, нали?

– Приличаше на точилка с два изкуствени портокала, привързани към нея – подхвърли Уордъл и бързо дошлото сравнение убеди Страйк, че той не е първият, който го чува. – Повторно проверихме показанията ѝ, изследвахме прозорците за отпечатъци от пръсти и както очаквахме, не ги беше отваряла. Чистачката ги беше бърсала сутринта, преди Ландри да умре, и не беше ходила в апартамента след това. Тъй като прозорците бяха здраво затворени при първото ни посещение, можеше да се направи само един извод: че госпожа Танзи Бестигуи е една лъжкиня.

Уордъл пресуши чашата си.

– Пий още една – предложи Страйк и тръгна към бара, без да изчака отговор.

Когато се върна на масата, забеляза, че Уордъл оглежда любопитно крака му под коляното. При други обстоятелства можеше да изтрака с протезата по крака на масата и да каже „На този е“. Вместо това остави на масата двете халби и препечените свински кожички, сервирани, което го подразни, в малък бял огнеупорен съд. Продължи от там, където бяха прекъснали.

– Но Танзи Бестигуи определено е видяла падането на Ландри покрай прозореца, нали така? Защото Уилсън е чул падането на тялото в мига, преди госпожа Бестигуи да започне да крещи.

– Може да го е видяла, но твърдо не е отишла да пикае. Отишла е да смръкне две магистралки кокаин. Открихме ги там готови за нея.

– Оставила ги е, така ли?

– Да, вероятно гледката на падащото тяло покрай прозореца я е разсеяла.

– Прозорецът вижда ли се от банята?

– Да, макар и едва-едва.

– Бързо сте пристигнали на мястото.

– Униформените са били там след осем минути, а аз и Карвър след около двайсет.

Уордъл вдигна чашата сякаш за тост за ефикасността на полицията.

– Разговарях с Уилсън, охранителя – каза Страйк.

– Така ли? Той е реагирал правилно – с високомерно снизхождение отбеляза Уордъл. – Не е негова вината, че е страдал от стомашно разстройство. Важното е, че нищо не е пипал и щателно е огледал след скока. Да, добре се е справил.

– С колегите му са били малко небрежни по отношение на кода за външната врата.

– Най-редовно се случва. Хората имат да помнят твърде много пинове и пароли. Знам какво е.

– Бристоу се интересува от възможностите през онзи четвърт час, когато Уилсън е бил в тоалетната.

– И ние се заинтересувахме за около пет минути, преди да се уверим, че госпожа Бестигуи злоупотребява с кокаина и мре за медийна слава.

– Уилсън спомена, че басейнът е бил отключен.