Зовът на кукувицата

Той пусна записа за четвърти път и след няколко опита успя да го спре на стопкадър в секундата, когато бе осветен суичерът на по-бавния мъж. Присви очи срещу екрана и се приближи към размазания образ. След цяла минута взиране бе почти сигурен, че първата дума от надписа завършваше на „к“, но втората, за която предполагаше, че започва с „дж“, бе напълно неразличима.

Натисна копчето, за да продължи записа, и се опита да разбере по коя точно пряка беше поел вторият мъж. Три пъти изгледа как се отделя от другия и макар името на улицата да не можеше да се прочете, той знаеше от Уордъл, че трябва да е била Халиуел Стрийт.

Разследващите полицаи бяха преценили, че след като първият мъж се бе присъединил към приятел извън обхвата на камерите, вероятността да е убиец намалява. Ала това важеше само ако двамата наистина бяха приятели. Страйк трябваше да се примири, че след като бяха уловени заедно на запис в такова време и такъв час и действаха почти по идентичен начин, вероятността за съучастничество е голяма.

Остави записа да продължи и той почти стряскащо премина към вътрешността на автобус. Качи се момиче; заснето откъм шофьора, то беше с оптически скъсено и засенчено лице, но русата му конска опашка бе ясно различима. Мъжът, който последва момичето вътре, доколкото можеше да се види, силно напомняше на онзи, който по-късно беше вървял по Белами Стрийт към Кентигърн Гардънс. Беше висок и с качулка, с бял шал, вързан през средата на лицето, като горната му част се губеше в сянка. Единственото ясно различимо нещо бе емблемата на гърдите му – стилизирани букви „ГС“.

Записът отново подскочи и показа Тиобалдс Роуд. Ако онзи, който вървеше бързо по него, бе човекът, слязъл от автобуса, явно беше махнал белия шал, но пък походката и телосложението силно напомняха на него. Този път Страйк остана с впечатлението, че мъжът умишлено държи главата си наведена.

Записът завърши с черен бланк. Страйк седеше и го гледаше дълбоко замислен. Когато се осъзна, с изненада видя, че обстановката около него е цветна и осветена от слънчеви лъчи.

Извади от джоба мобилния си телефон и позвъни на Джон Бристоу, но се включи гласова поща. Остави съобщение на Бристоу, че в момента гледа записа от охранителните камери и вече е прочел полицейското досие, че има още неща, за които иска да го попита, и дали ще е възможно да се срещнат през следващата седмица.

След това се обади на Дерик Уилсън, чийто телефон също се включи на гласова поща, и му остави съобщение с молба да отиде и да погледне Кентигърн Гардънс номер осемнайсет отвътре.

Страйк тъкмо натисна бутона за прекъсване, когато вратата на дневната се отвори и влезе Джак, средният му племенник. Беше зачервен и възбуден.

– Чух те, че говориш – каза Джак. Затвори вратата също толкова внимателно, както бе сторил и чичо му.

– Не трябва ли да си в градината, Джак?

– Ходих да пишкам – отвърна племенникът му. – Чичо Корморан, ти донесе ли ми подарък?

Страйк, който не бе пускал пакета от пристигането си насам, му го подаде и проследи как опаковката, плод на старанието на Робин, се унищожава от нетърпеливите пръстчета.

– Супер! – възкликна щастливо Джак. – Войник.

– Точно така – каза Страйк.

– Има си оръжие и всичко.

– Да, има си.

– Ти имаше ли оръжие, когато беше войник? – попита Джак, като насочи вниманието си към картинката на кутията.

– Имах две – съобщи Страйк.

– Още ли ги пазиш?

– Не, трябваше да ги върна.

– Жалко – заключи нехайно Джак.

– Защо не участваш в играта? – попита го Страйк, когато от градината отново изригнаха крясъци.

– Не ми се играе – отвърна Джак. – Може ли да го извадя?

– Да, добре – каза Страйк.

Джак трескаво награби кутията, а през това време Страйк измъкна дискретно дивидито на Уордъл от плейъра и го пусна в джоба си. После помогна на Джак да освободи парашутиста от ограничителните скоби, държащи го към картона, и да нагласи автомата в ръцете му.

Луси ги завари там десет минути по-късно. Джак караше войника си да стреля иззад гърба на дивана, а Страйк се преструваше, че е улучен в корема.

– За бога, Корм, това е неговото парти, редно е да играе с другите деца! Джак, обясних ти, че не е позволено да отваряш никакви подаръци още. Вземи го... не, ще трябва да остане тук вътре... Не, Джак, по-късно ще играеш с него... Бездруго почти стана време за вечеря.

Нервирана и раздразнена, Луси подкара навън съпротивляващото се дете и хвърли през рамо мрачен поглед към брат си. Когато Луси свиеше устни, заприличваше на леля Джоун, която не беше кръвна роднина на никого от тях.

Беглото сходство породи у Страйк непривична за него сговорчивост. Той се държа добре по стандартите на Луси до самия край на празненството, като се посвети на потушаването на разгорещени спорове между различни превъзбудени деца, а после се барикадира зад дървена помощна маса, отрупана с желета и сладоледи, като по този начин избегна натрапчивия интерес на дебнещите майки.

3

Страйк бе събуден рано сутринта в неделя от звъненето на мобилния си телефон, който се зареждаше на пода до походното легло. Обаждаше се Бристоу. Звучеше напрегнато.