12 те вятъра

- Щом всички Небесни зали имат еднакъв план и големина, сигурно и картите на света са еднакви. Същото се отнася за конфигурацията на звездите на техните куполи. Идентични са. И след като звездите могат да ни покажат географската ширина, от която са наблюдавани, а картата на Слънчевата система може да ни даде дължината, трябва само да ги свържем и...

- Ще получим точното място, от което са наблюдавани.

- Точката, която не е отбелязана на картата - прибави Джес.

- Белият остров - замислено рече Дейвид.

- Не си убеден. Защо?

- Според всичко, което ми разказа за тях, Първите богове са били учители. Дали са знания на хората.

- Включително астрономията. - Джес отново цитира Преданията: - „Измерването на движенията на слънцето, луната и звездите... та да не се опасяват от объркване на дните."

- И са създали тая карта на света, която според нас показва местоположението на всичките им храмове и пътищата помежду им.

- Точно така...

- Тогава защо са скрили Белия остров?

- Защото, ако липсващото място наистина е Белият остров, то изобщо не е скрито. Отговорът е в Небесните зали и Първите богове са ни оставили всичко необходимо, за да го открием.

- Само че, ако ключът е картата на Слънчевата система, ние не разполагаме с нея. За разлика от твоето семейство и Айрънуд.

Джес имаше идеално решение на този проблем.

- Нужна ни е само информацията, която се съдържа в нея - и аз знам къде да я намерим.

- Стохастичен резонанс - каза капитан Кингсбъро. Джак Лайл скръсти ръце върху масата пред себе си и погледна четирите петдесетинчови екрана. Единият показваше компютърния специалист от Космическото командване на САЩ в естествен ръст, седнал до подобна маса в Колорадо Спрингс. На другите се виждаха двама униформени специалисти по анализ на изображения. Стенната ламперия зад тях не се различаваше от тази зад Лайл и Роз Марано. Видеоконферентните зали пораждаха почти съвършената илюзия, че срещата се провежда на едно място, а не на две, отдалечени почти на осем хиляди километра едно от друго. Макар че Лайл щеше да се задоволи и с телефонен разговор.

- Обяснете ми - помоли той.

- Не изглежда много логично, но казано просто, това е метод, чрез който върху съществуващ сигнал се наслагва шум, тоест случайна информация, която прави подпраговата информация - частите от сигнала, които технически са точно под границата на онова, което би трябвало да сме в състояние да регистрираме - много по-лесна за... хмм... регистриране.

- По-лесна - повтори Лайл. - Сега говорите на моя език. Колко по-лесна?

- При анализ на сигнали чувствителността се увеличава четири-пет пъти.

- И вие смятате, че Айрънуд е направил точно това, за да увеличи количеството информация, извличана от базата данни ГСРСА.

Капитанът вирна брадичка. Лайл го прие като жест на самозащита.

- Това е подход, агент Лайл. Единственият правдоподобен, за който се сещаме. Но ако не лъже, Айрънуд е успял да извлече значително повече информация, отколкото би трябвало да е възможно даже с тоя метод. Георадарите със синтезирана апертура, каквито се използват в сателитната система ИМПЕРИЯ, не са в състояние да проникват на толкова голяма дълбочина, колкото показва корнуолската разпечатка. Дори при оптимални условия. Предполагаме, че има някакво разпръскване на радиация и той е успял да разработи алгоритъм, който го изолира от основния сигнал. Нямаме представа как е възможно, но ако е истина... - За капитана очевидно беше също толкова мъчително да произнесе следващите си думи, колкото за Лайл да ги чуе. - Това навярно е най-важното откритие в гео-пространственото разузнаване след спътниците. С тоя метод светът става прозрачен. Буквално не остава място, където да се скрият враговете ни, освен да изкопаят дупка, дълбока километър и половина.

- Значи методът ни е нужен, така ли?

- Той напълно променя играта. Печели оня, който притежава алгоритъма.

На Лайл това му стигаше.

- Благодаря ви за помощта, капитане, благодаря и на вашите хора.

Кингсбъро кимна и заедно със сътрудниците си напусна залата.

Лайл остана още малко на мястото си, втренчен в празната зала на хиляди километри оттам.

- Ще се наложи да сключим сделка с Айрънуд, нали? - попита Роз.

- Хайде да не прибързваме.

- Имаме ли други възможности?

- Сещам се за една.

Организмът му подсказваше, че е полунощ, но слънцето прежуряше в небето и според местното време следобедът едва започваше. Дейвид чувстваше тялото си натъртено, а слухът му още се възстановяваше от експлозиите в корнуолския храм. Джес изглеждаше в по-добра форма. Беше спала дълбоко по време на полета от Индия и явно нямаше проблеми с часовата разлика.

Четири часа след импровизирания урок по астрономия двамата летяха на борда на „Бомбардиър Глобал Експрес", нает от името на „Халдрон Ойл". Двайсет и пет часа по-късно, само с едно кацане за презареждане в Бомбай, те се прехвърлиха на друг самолет в Сидни, „Ню Саут Уелс". След още четири часа бяха в австралийската Северна територия.