12 те вятъра

На два пъти минаха паспортна проверка и двата пъти Джес вадеше нови паспорти с различни имена. Американски в Индия и канадски в Австралия.

- Нещо против да карам аз? - Вече беше поставила ръка на дясната врата на прашна бяла тойота „Ландкрузър" на паркинга на „Трифти Kap Рентал".

Дейвид сви рамене. Нямаше намерение да спори. Настани се на предната лява седалка. Кожената тапицерия неприятно залепна за пропитата му с пот риза. В самото купе беше адски задушно, макар че колата беше паркирана под навес.

На летището в Сидни ги посрещна служител на „Халдрон", който им предаде пакет с екипировка и дрехи за пустошта. Бяха се преоблекли в самолета и сега носеха сиво-зелени къси панталони и ризи с къс ръкав, дълги бели чорапи, кожени обувки и широкополи шапки. Дейвид държеше своята в скута си. Щеше да си я сложи по-късно.

- Сигурна ли си, че трябва да го направим?

Джес завъртя ключа на таблото. Дизеловият двигател се задави, после заработи равномерно.

- Вече два пъти се опитаха да те убият - добави той. - Може би не е разумно да почукаш на вратата.

Тя нагласи вентилационните решетки така, че да духат директно към лицето ѝ. Температурата навън надвишаваше трийсет и седем градуса. В Южното полукълбо започваше лято.

- Сю-Лин не е казала на Вилем за хората, които ме нападнаха в Канада - отвърна Джес. - Тъй че каквото и да прави, каквото и да крие, явно знае, че не всички пазители ще го одобрят. Вилем беше... голямата любов на леля ми.

- Мислех, че пазителите не бива да имат интимни връзки помежду си.

- Не бива и да действат един срещу друг. Виктория Кларидж беше добра приятелка на Флориан. Предполагам, че Сю-Лин не е казала и на нея.

- Ами ако грешиш?

- Тогава и без друго ще свърша заключена в Кантората насред пустошта. Предпочитам да мисля за това какво ще последва, ако съм права.

- Аз също - въздъхна Дейвид. Сега неговото бъдеще беше свързано с нейното. Без достъп до архива на семейството ѝ нямаше как да увеличи шансове си да оцелее. Нито да разбере дали това е възможно.

Излязоха от паркинга и поеха по Роджър Вейл Роуд, а оттам - по двулентовото шосе за Алис Спрингс, градчето, което се намираше почти в географския център на Австралия. Джес направи остър завой и продължи по друг двулентов път, който минаваше за пустинна магистрала и водеше на изток.

- Още колко? - попита Дейвид.

- Петдесет километра.

Само безкрайните голи хълмове на север нарушаваха оранжево-червения равнинен и прашен пейзаж. Като се изключеха редките масленозелени и сиво-кафяви пустинни растения и треви, спокойно можеха да са и на Марс.

- Явно не си се шегувала за пустошта.

- Тъкмо това е смисълът - поясни Джес. - Архивът на Семейството ще оцелее в случай на ядрен Армагедон. Естествено, десет години след като пренесохме всичко тук, ЦРУ построи наземна сателитна станция на шестнайсет километра западно от града, което превърна целия район в мишена.

- Не се ли преместихте пак?

- Явно сме достатъчно надълбоко. Използваме стара мина, като продължихме шахтите още по-надолу. Адски внушително.

- Колко голям е комплексът?

- Не знам точно. Била съм там четири пъти и изглежда безкраен. Казаха ми, че в него се пазят близо сто и шейсет милиона артефакта. - Тя се извърна за миг от монотонния път. - Повече, отколкото в Смитсъновия институт - във всичките му музеи.

- И просто... пазите разни неща, така ли?

- Изучаваме ги. Съхраняваме ги. - Гласът ѝ прозвуча отбранително. - Това са поискали от нас Първите богове.

- Но са ви дали знание, а вие го криете.

- Не си справедлив.

Джес зави рязко, за да заобиколи една змия, която се печеше на слънце на пътя, и ландкрузърът се раздруса.

- Колко пъти нашественици са ограбвали Александрийската библиотека? Колко маянски кодекса са изгорили испанците? Колко книги и произведения на изкуството са унищожили надпетите? А талибаните, които взривиха статуите на Буда в Афганистан? Китайската династия Цин е горила не само книги, а и самите учени. Кой изобщо е способен да проумее загубата на човешко знание, изкуство, опит, трупани през хилядолетията, по вина на религиозен и политически екстремизъм и нетърпимост?

Затова пазим своите разбирания за себе си. Затова възприемаме религията и културата на съответното време и място. Така не изпъкваме, не привличаме внимание. Така съхраняваме човешкото знание от човешкото невежество, омраза и страх.

- До завръщането на Първите богове. - Слънцето блестеше толкова силно, че Дейвид затвори очи. Вече беше слушал всичко това.

- Дотогава.

Той рязко отвори очи. Вперила поглед в еднообразния път, Джес здраво стискаше волана. Чак кокалчетата на пръстите ѝ бяха побелели.

Току-що беше чул нещо ново в гласа ѝ.

Съмнение.

41

Айрънуд купуваше риба за вечеря на малък кей в пристанището на Порт Вила. Още една причина да харесва островната държава, която беше осиновил. Освен липсата на договор за екстрадиция с Америка, там никой не се пазареше и даването на бакшиш се смяташе за обида. Очевидно по някое време в миналото някой мъдър политик бе решил, че и подоходните данъци са оскърбителни, защото във Вануату нямаха и този досаден обичай.