12 те вятъра

Административната част в дъното на коридора имаше по-приятен вид. Заради инспекторите от службата по трудова медицина и охрана на труда и лицензиращите органи, изследователите от фондацията „,Макклеъри" веднъж годишно излизаха от подземните пещери на Кантората, за да изиграят ролята на чиновници. В момента обаче бюрата пустееха и бяха завити с тежък найлон, покрит с дебел пласт червен прах.

Бакана внимателно отметна найлона от една кантонерка до задната стена. Изтегли средното чекмедже и Джес постави ръката си вътре с длан надолу и изпънати пръсти върху подложка с пластмасови щифтове. Проблесна бяла светлина и прозвуча тих сигнал. После плоскостта на стената до кантонерката плавно се плъзна настрани.

Бакана влезе първа.

Откритото стълбище се виеше надолу и водеше до помещение, голямо колкото пещерата, в която бяха паркирали ландкрузъра. В другия му край лъщеше грамаден стоманен диск - петдесеттонна бомбоустойчива врата. Тя беше отворена и разкриваше цилиндричен тунел, широк колкото двулентов път.

Влязоха вътре и скоро стигнаха до редица асансьори, спускащи се пет етажа под земята. Джес знаеше, че ако е подценила влиянието на Сю-Лин над другите пазители, може вече да са я обявили за враг на Семейството. Скоро щеше да разбере.

Вратата на асансьора рязко се отвори и нахлу хладен въздух. Джес се приготви за нападение.

Нищо.

- Каква изненада! - Виктория от Рода Кларидж, пазителка на Канбера, я грабна в прегръдките си. Както винаги нейните тюркоазеносини очи бяха изумителни на фона на загорялото ѝ лице. Правата ѝ платиненоруса коса стигаше до равнището на брадичката.

Джес веднага се отпусна. Сю-Лин не беше вдигнала тревога. Набързо измислената в самолета легенда, че Дейвид ѝ е годеник, трябваше да издържи само докато се сдобиеха с изображенията на картата на Слънчевата система.

- В моя кабинет? - предложи Виктория. - Ще ми разкажеш всичко за него.

- Има много за разказване - отвърна Джес. Виктория ѝ намигна.

- Време е за пълна изповед.

Кабинетът на Виктория беше като на всеки учен с прекалено много проекти и прекалено малко време. И двете бюра, всички лавици, всички мебели бяха отрупани със списания, статии и разтворени книги, измежду чиито страници стърчаха самозалепващи се листчета с бележки.

Пазителката на Канбера премести една от тези купчини от ръба на тъмнозелен кожен диван върху друга камара на пода. Джес се настани там, а братовчедка ѝ седна на стола си, провери лаптопа и го затвори. Събу залепващите се с велкро сандали и с въздишка изпружи загрубелите си ходила върху единствения свободен ъгъл на бюрото.

- Джеси, Сю-Лин се тревожи за теб.

Джес отново застана нащрек.

- Кога си разговаряла с нея?

- Преди няколко дни. Каза, че си изчезнала в Бостън след заупокойната служба на Флориан. Споменала си, че отиваш при тихоокеанския храм, преди да е обезопасен.

Джес разбираше, че има вероятност Виктория да е наясно какво прави тя. Имаше и друга вероятност: Виктория да е просто неволна съюзница на Сю-Лин, която я използва, за да провери дали новата пазителка няма да привлече и други в бунта си срещу Семейството.

Можеше да установи истината само по един начин. Като първа нанесе удар.

- Полинезийският храм е разрушен - отвърна тя.

- Какво?! - Виктория рязко смъкна крака от бюрото. - Как?

- С подводен взрив.

На вратата се почука и на прага се появи Бакана. Носеше поднос с покрит порцеланов чайник, чаши и чиния шоколадови бисквити. Тя ги погледна извинително, явно съзнавайки, че е прекъснала нещо.

Виктория я помоли да остави подноса върху една сравнително стабилна купчина книги и момичето побърза да излезе.

- Айрънуд ли е бил?

- Не. Сю-Лин. — На волевото лице на братовчедка ѝ се изписа единствено объркване. Това изпълни Джес с надежда.

- Защо Сю-Лин ще разруши нещо толкова ценно? И ако е вярно, откъде знаеш?

Джес пое дълбоко дъх, като се молеше да не прави грешка.

- Вилем ми каза. Точно преди да изчезне.

- Но Вилем е в Исландия.

- Дойде в Бостън на заупокойната служба на Флориан.

Виктория понечи да каже, че това е против правилата, после размисли.

- Те много се обичаха.

- А Сю-Лин не му е съобщила, че в Канада се опитаха да ме убият, точно преди...

- Да те убият?!

- Значи и ти не знаеш.

- Кога се случи това?

- Три дни след убийството на Флориан.

- Джеси, скъпа, най-добре ми разкажи всичко.

Дейвид се стресна и се събуди. Беше дрямал на грозния оранжев стол.

Джес бе казала, че той няма право на достъп в подземната част на комплекса, но веднага щом поговорела няколко минути със своята домакиня, щели да го допуснат до първия етаж, където се намирали главните жилищни помещения. Там можел да си почине, докато тя свали снимките на картата на Слънчевата система от някой компютърен терминал. Освен това можела да се свърже с няколко астрономи, получили стипендии от фондацията „Макклеъри", които щели да разтълкуват конфигурацията на планетите, изобразени на метеорита. И щели да знаят дали от картата може да се извлече конкретна дата.

Дейвид си погледна часовника, за да види колко е спал. „Час и половина?!"