12 те вятъра

Изправи се. Схванатите му мускули го боляха, а червата му куркаха. Не беше ял истинска храна от дни, но в момента имаше на разположение само кутия кола.

Отвори вратата, но не видя никого в коридора.

- Хей!

Никой не отговори.

Не знаеше порядките на това място, но му се струваше, че нещо не е наред.

Тръгна към затворената врата в дъното на коридора. Предполагаше, че Бакана е завела Джес там.

Вратата се оказа отключена и той се озова в офис, който очевидно не се използваше. Всички мебели бяха завити с найлони.

- Джес! Бакана! Хей!

Тишина.

Дейвид отпи глътка кола и се замисли за следващия си ход. И тогава чу някой в коридора. Движеше се бързо. Най-после.

Върна се при вратата и я отвори.

Към него тичаше шофьорът на ландроувъра. С оръжие в ръка.

Дейвид рязко затвори вратата...

Но я затръшна толкова силно, че тя отскочи и пак се отвори. Шофьорът стреля.

Джес чакаше с тревога, докато Виктория се взираше в една от малкото картини на стените. Портрет на сър Франсис Бейкън, един от сто четирийсет и четиримата на своето време. В едната си ръка държеше празен свитък, а в другата стискаше туарегския си кръст. По ръбовете на пурпурната му мантия със златни нишки бяха извезани думите scientia potestas est: „Знанието е сила". Един от многото цитати от Преданията, които сър Франсис бе разкрил на света за голямо огорчение на своите братовчеди.

- Вярваш ли ми? - попита Джес накрая. Виктория се извърна от портрета. На загорялото ѝ лице се бяха появили нови бръчки.

- Не е толкова просто. Ти не ми даваш нито мотив, нито сериозни доказателства. Как бих могла да повярвам, че Сю-Лин и Андрю искат да унищожат нашето наследство... и че вече са започнали да го правят? Няма основания да ги отстраним от Дванайсетте.

Джес запремигва.

- Нима е възможно да отстраниш пазител?!

- Теоретично да, но мисля, че никога не се е случвало. Знам само, че неколцина пазители са напуснали активна служба и са доизживели дните си в нашите библиотеки. „Живот на вечно изследователство" — струва ми се, че Фондацията го нарича така. Но това е по-скоро изгнание, отколкото отстраняване. - Виктория се намръщи. — Ето какъв е проблемът, Джеси. Фондацията е толкова голяма, средствата ни са толкова огромни, че всеки пазител би трябвало да е в състояние да проведе всякакво проучване, без каквито и да е пречки. Това винаги е предотвратявало споровете помежду ни.

- А разпределянето на тези средства? Според Вилем никога няма достатъчно за всичко, което всеки иска да направи.

- Това се отнася за всяка научна организация. Но ако някой от личните ни проекти не бъде одобрен тази година, ще бъде одобрен следващата. Всички сме равни, скъпа. Затова и масата е кръгла.

- Но... - Отчаянието на Джес растеше, мислите за картата на Слънчевата система отстъпваха пред нова заплаха. Ако не успееше да убеди Виктория, имаше много голяма вероятност тя да подкрепи съмненията на Сю-Лин в готовността на новата пазителка... „И аз също ще бъда обречена на ,.живот на вечно изследователство."

- Чуй ме, Виктория, Сю-Лин не спазва нашите правила - настойчиво заговори Джес. - Тя не ти е съобщила за атаката в Канада. Помисли за това, моля те. Казала ти е, че се безпокои за мен, но не ти е споменала, че вече е пратила „Крос” да ме върнат в Цюрих под принуда. Вече е унищожила един храм, а сигурно и онзи в Корнуол. Помисли още какво ще изгубим, ако не я спрем!

- Честно казано, Джеси, тези ти аргументи са още по-неубедителни.

Джес я зяпна неразбиращо.

- Ти ясно ми даде да разбера, че ти и твоя Дейвид, както и Айрънуд с неговите хора, сте били единствените, които сте знаели за храма в Корнуол. Оттук е възможно само едно логично заключение: Айрънуд го е разрушил. Което означава, че най-вероятно той е виновен и за случилото се в Полинезия. И в момента не бих разчитала много на Вилем. Откакто изгуби Флориан, той е обезумял от мъка.

Според Джес обаче един факт тежеше повече от всички други.

- Но Сю-Лин е скрила важна информация!

- И какво искаш да направя?

- Точно каквото прави тя. Не ѝ съобщавай това, което ти разказах.

- За кое?

- За всичко, особено за Дейвид.

- За Дейвид — замислено повтори Виктория. - Кога ще получите резултатите от генетичния анализ?

- Предварителните резултати - след два дни. Явно веднага ще могат да кажат дали сме роднини. Прецизирането на детайлите ще отнеме малко повече време.

- Е... поне ще е изключително интересно, ако се окаже, че Семейството има специфичен генетичен маркер. Определено изглежда логично. И това ще те улесни да го включиш в сто четирийсет и четиримата.

Джес я разбра. Съпрузите на пазителите автоматично ставаха членове на вътрешния кръг на Семейството, макар че понякога подготвителният период продължаваше години.

- Ами... - Виктория се поколеба. - Белият остров?

- Първо трябва да разшифроваме звездната карта.

- А после?