12 те вятъра

Затича се още по-бързо. Нямаше откъде другаде да избяга, освен през вратата, но грамадният капак вече беше изминал половината от дъговидната си траектория и след десетина секунди щеше да се захлопне. Дейвид чу изтрополяване по последните метални стъпала, когато преследвачът му стигна до долу.

Отворът на тунела пред него се стесняваше, вече почти затворен от стоманения диск. Дейвид се извъртя настрани, провря се покрай широката метър и половина каса и се промъкна оттатък в мига, в който стреличката улучи външния ръб на диска и хладната грамада се затвори. Спасен.

Хидравликата замлъкна с глухо ръмжене и заключващите езици изскочиха от гнездата си. Сирената утихна.

Дейвид се раздвижи, но усети, че нещо го задържа.

Вратата беше защипала ризата му.

Дейвид задърпа плата безуспешно. После ядосано раздра ризата на гърдите си и се освободи. Обърна се, за да продължи да тича. И тогава трети бодигард от „Крос" го улучи с тейзъра си.

Бакана се отдръпна от вратата на кабинета и бодигардът блъсна Дейвид пред себе си. Той падна на колене и Джес се втурна към него.

След секунди тя погледна назад и каза на Виктория.

- Жив е, този път са използвали стрелички. В Бостън имаха заповед да ни убият. На какво се дължи тази промяна? - Облеченият в масленозелена пустинна униформа служител от „Крос" не ѝ отговори. С хипертренираната решителност на воин от частната армия на Семейството, мъжът зареди нов пълнител в тейзъра си.

- Имаме заповед да ви отведем в Цюрих. По възможност невредими.

Джес видя изненадата на Бакана от тази заплаха. Виктория мълчеше.

Джес докосна гладката гола гръд на Дейвид, в която още бяха забити шипчетата на електродите. От раничките избиваха капки кръв.

Той простена, без да идва в съзнание. Възстановяването след слабия високоволтов електрически шок изискваше известно време, но на Джес ѝ се стори странно, че Дейвид не е започнал да се свестява.

Тя отново се обърна към Виктория.

- В Бостън Сю-Лин ни искаше мъртви, а сега - не. Това означава, че се нуждае от информация. Иска да ѝ кажем как да открие храмовете.

Тя не обърна внимание на смаяните лица на бодигарда и Бакана. Имаше значение единствено как ще постъпи пазителката на Канбера.

Братовчедка й очевидно взе решение и заговори властно на мъжа с тейзъра:

- Вие се намирате на моя територия. Ако очаквате да отведете тези хора, трябва да обясните защо го правите.

Мъжът се поколеба и Джес предположи, че Сю-Лин му е наредила да не разкрива нищо. Дори на директорката на Кантората.

Тя забеляза, че, разкъсвана от вътрешна борба, Бакана следи напрегнато сцената.

Изведнъж Джес се зачуди дали и този случай ще се нареди сред историите, които някой ден ще разказват на децата от Семейството.

- Трябва да говорите с пазителката на Сао Паоло - отвърна накрая мъжът.

- Непременно. Но сега питам вас.

Дейвид пак изпъшка. Това привлече вниманието на бодигарда, който се наведе и посегна да дръпне жиците от гърдите му.

- Сега ще дойде на себе си - каза той и в същия миг Дейвид ненадейно изтръгна стреличките от кожата си и ги заби в лицето му. Мъжът сепнато се олюля назад, вдигна тейзъра си и...

... падна по гръб, ударен с тежкия том, който Дейвид грабна от една лавица.

Дейвид взе тейзъра, заотстъпва и като размахваше оръжието към Бакана, ѝ заповяда да остане до поваления бодигард. Ръката му трепереше, лицето му бе станало пепеляво и от раните на гърдите му се стичаше кръв.

- Хайде просто да намерим онова, за което дойдохме, и да се махаме - обърна се той към Джес.

Бакана най-после си върна дар слово.

- Не можете да излезете оттук. Никой не може.

- Ще почакам вратата да се отвори - отвърна той и погледна Виктория. - Ще я отворите, нали?

Въпреки току-що разигралата се сцена, директорката на Кантората запази властно спокойствие. Тя извади прашен черен телефон изпод купчина вестници и каза:

- Джеси, съгласна съм с теб, че нещо не е наред и че Сю-Лин е замесена, но още не си ме убедила, че тя иска да разруши храмовете. Просто няма причина за това. - Вдигна слушалката, за да се обади.

- Има, естествено - заяви Дейвид, преди Джес да заговори. — Ами тайната на Семейството?

Сякаш внезапен студ вледени всички в кабинета. Бакана и бодигардът се обърнаха и се вторачиха в него. Виктория се вцепени с телефонната слушалка в ръка.

Джес знаеше, че Дейвид иска да я защити, и се опита да го предупреди.

- Дейвид...

Но той изобщо не предусещаше урагана, който щеше да отприщи.

- Нямам ни най-малка представа колко струва тоя комплекс. Какво е коствало да докарате бомбоустойчива врата в центъра на Австралия. Откъде Джес се сдобива с фалшиви паспорти и урежда чартърни полети по целия свят... За вас парите все едно не съществуват бе, хора!

- Говорете по същество. - Виктория гледаше Джес в очите и сякаш питаше: „Какво си му казала?".

„Твърде много", помисли си Джес. А после Дейвид влоши положението още повече.

- Фондацията „Макклеъри" и вашето „Семейство" съществуват, за да търсят храмовете. Кажете ми тогава какво ще се случи, когато ги откриете?