12 те вятъра

- Не си ме слушал внимателно, агент Лайл. Не съм си дал целия тоя труд и не съм пръснал толкова пари за копието на вашата база данни, за да го продам на китайските комунисти. Направих го, за да открия доказателства за посещения на извънземни. Посещения, които продължават и до днес, за които властите знаят и за които народите по света заслужават да научат.

Лайл погледна Дифранца. Генералът се обърна към сериозния цивилен. Цивилният еднократно поклати глава. Дифранца взе слушалката от агента.

- Господин Айрънуд, тук е генерал Лу Дифранца.

Лайл не чу отговора на милиардера, но генералът явно се изненада от него. После се изненада още повече.

- Затвори ми. - Дифранца върна слушалката на Лайл и каза на своя колега: - Булдог, имаш картбланш за провеждане на операция „Възвръщане".

Специалният агент отмести стола си от масата и се изправи. Вярно, не беше успял да сключи сделка с Айрънуд. Вярно бе и че изобщо нямаше нужда да сключват тази сделка. Командосите щяха да задържат обекта в рамките на единайсет часа и да се върнат в Щатите един ден по-късно. Справедливостта в крайна сметка щеше да възтържествува.

И все пак...

Той се приближи до Дифранца.

- Господин генерал, ако не ме касаеше, изобщо нямаше да ви питам. Но когато Айрънуд поиска разсекретяването на доказателствата за НЛО и оня цивилен...

- Доктор Сатомура. Психиатър — поясни генералът. - Често работи с Командването на специалните операции в случаи на взимане на заложници, искане на откуп, такива неща. - Той се засмя, но като че ли малко пресилено. — Разбирам какво искаш да попиташ. Не, няма НЛО. Поне извънземни НЛО. - Дифранца затворнически се наведе към него. - Не е тайна, че имаме много... да ги наречем „интересни" летящи обекти, но нито един от тях не идва от Марс. Мак Сатомура и преди е водил такива преговори и когато обектът постави неизпълнимо искане, например властите да възкресят някой умрял, да размени нещо срещу президента или пък да разсекретим доказателства за НЛО, това е признак, че по-нататъшните преговори едва ли ще доведат до задоволителен резултат. И когато постави това откачено искане, Айрънуд всъщност ни даваше да разберем, че изобщо не се стреми да сключи сделка.

Лайл нямаше основание да се съмнява в обяснението за размяната на жестове между генерала и цивилния. Но Роз би го разтълкувала по съвсем друг начин.

- Виждате ли, Айрънуд наистина вярва в НЛО и извънземни - отново опита агентът.

- Много хора вярват, обаче не излагат на риск безопасността и сигурността на Съединените щати, преследвайки своите илюзии. Той е опасен, Джак. Ти категорично доказа, че е откраднал ГСРСА. Арестува съучастниците и сина му. И откри самия него. Справи се страхотно. Оттук нататък поемаме ние. — Дифранца му подаде ръка и Лайл разбра, че го отпращат.

Той стисна протегнатата му длан.

- Благодаря, господин генерал.

- Ще ти съобщим как е приключило.

- Ще ви бъда задължен.

Специалният агент излезе от заседателната зала. Един ефрейтор от морската пехота го придружи до изхода на Пентагона откъм спирката на метрото и го проследи с поглед, докато минаваше през скенерите на охраната.

Лайл се насочи към колата си на паркинга под пешеходните мостове, като се чудеше защо е толкова загрижен.

Нали си беше свършил работата? Щяха да задържат Айрънуд.

Въпреки всичките шантави приказки обаче, след като лично разговаря с него, инстинктът му подсказваше, че милиардерът не е луд.

Той потегли, за да се отдалечи от подслушвателните постове на Пентагона, следящи в реално време всички разговори по мобилни телефони в радиус от близо пет километра от сградата.

Трябваше да се чуе с Роз.

Трябваше да й зададе въпроса, който не можеше да постави на никой друг.

„Ами ако Айрънуд е прав?"

45

- Значи всичко е било лъжа? - попита Бакана. - И Тайната е изгубена? - Изглеждаше бледа, почти разплакана, поразена от разкритията.

- Не биваше да чуваш всичко това, но го чу - заяви Виктория. - Сю-Лин основателно е решила да ги затвори.

- Всичко, което каза Дейвид, е истина, Бакана - заяви Джес.

- Има начин да го уредим - обърна се Дейвид към пазителката на Канбера. - Дайте ни качествено копие на картата на Слънчевата система. Намерете астроном, който да извлече информацията от нея и да я сравни със звездната карта от Небесната зала. После съобщете на всички от Семейството местонахождението на Белия остров.

- Няма как да сте сигурни, че двете карти ще ви дадат това местоположение.

- А вие няма как да сте сигурна, че няма да го дадат. Освен ако не опитате. - Той насочи тейзъра към нея. - Използвайте лаптопа.

Виктория скръсти ръце в недвусмислен отказ.

- Тогава помислете за следното - продължи Дейвид. - Първите богове са споделили знанията си и са ви оставили да пазите тайната. Вашето Семейство я е изгубило. Джес ви дава възможност да я откриете, а вие дори не искате да ни позволите да я потърсим. Отхвърляте загадката на Обещанието само за да запазите собствената си територия.

- Свършихте ли? - попита Виктория.

- От вас зависи.

- Чудесно. Свалете оръжието. Хората от охраната ми вече сигурно са пред кабинета.

- Вие не сте ги викали.