12 те вятъра

- Бомбоустойчивата врата се затвори. Това е извънредна ситуация и аз не съм там. Няма нужда да ги викам.

- Джес, ще провериш ли? - Дейвид не отместваше тейзъра от Виктория. Пазителката стоеше на мястото си с неразгадаемо изражение.

- Ще трябва да отворя вратата - отвърна Джес.

- Давай.

Тя бавно завъртя месинговата топка на тъмната дървена врата, открехна я няколко сантиметра и...

... вратата рязко се отвори и вътре влетя млад мъж, който хвана Джес за гърлото и насочи оръжието си към Дейвид.

- Хвърли тейзъра, мой човек — каза той със силен австралийски акцент.

Не беше бодигард от цюрихския „Крос", а охранител от Кантората. Дейвид не разпозна оръжието му, но явно беше пистолет.

Той направи последен опит да предизвика Виктория.

- Кога започнахте да се боите от истината?

- Свалете оръжието, иначе ще му наредя да ви застреля - отвърна тя.

Дейвид погледна Джес и видя примирение в очите ѝ. Пристъпи напред и остави тейзъра на ъгьла на бюрото. Охранителят понечи да го вземе, но Бакана го препъна и оръжието му се отмести от целта си.

- Бакана! Недей! - извика Виктория.

Дейвид вече посягаше към тейзъра, а Джес се хвърли към охранителя и наруши равновесието му. Пистолетът му отскочи нагоре и гръмна. Мъжът политна назад и удари главата си в острия ръб на бюрото. Очите му изгубиха фокус, клепачите му се затвориха и той се отпусна неподвижно на пода.

Сякаш изпаднала в транс, Бакана вдигна пистолета му от земята.

Джес протегна ръка и тя ѝ го подаде.

- Обещанието трябва да бъде спазено - произнесе Бакана. После се обърна извинително към Виктория и... запуши устата си с длан.

Пазителката на Канбера седеше на стола си и притиснала окървавени ръце към гърдите си, смаяно се взираше в Джес.

- Ти ни погуби всички... ти...

После замълча, сякаш видяла нещо в далечината, и изпусна сетния си дъх. Главата ѝ клюмна напред. Джес смаяно се обърна към Дейвид.

- Как се случи...

Нямаше време за съжаление, трябваше да се действа.

- Бакана, как да се измъкнем оттук? - попита той.

Асистентката на Виктория мъчително преглътна в опит да възвърне гласа си.

- Бомбо... Бомбоустойчивата врата е заключена. Виктория беше... Виктория беше права... ще мине цял ден...

- Не - прекъсна я Дейвид. - Трябва да има друг изход. - Той се обърна към Джес. - Поговори с нея.

Джес протегна ръка, за да прихване разстроената асистентка.

- Инстинктът не те лъже, Бакана. Не става въпрос само за мен, а за всички нас - за Семейството. Никога не съм искала някой да пострада, но трябва да научим истината. Важно е да намерим изход оттук. Можеш ли пак да ни помогнеш? Моля те!

Момичето уплашено поклати глава.

- Не знам. Не знам. Виктория... - И се разрида.

Дейвид опита отново.

- Това е бомбоубежище. Комплекс с толкова явен вход трябва да има таен изход, в случай че главният бъде затрупан при взрив.

Бодигардът от „Крос" се изправи с олюляване, окървавен и натъртен от схватката с Дейвид.

- Наистина ли можете да откриете Белия остров?

- Ако се измъкнем оттук, да.

Младият мъж се приближи със залитане до бюрото на Виктория и без да обръща внимание на отпуснатото ѝ на стола тяло, отвори капака на лаптопа.

- Намерете тук каквото ви трябва и ще ви покажа изхода.

Джес знаеше, че наистина е предала всичко, за което е работила през целия си живот, всички, които е познавала. Виктория имаше право. „Но и аз имам" - помисли си тя.

- Ето ги снимките - каза Бакана, която някак си се беше взела в ръце. Като изследователка в Кантората, тя отлично познаваше нейната каталожна система и откри файловете с картата за по-малко от минута. Момичето завъртя лаптопа към тях. — Нали това ви трябва?

Дейвид и бодигардът от „Крос" внимателно свалиха тялото на Виктория на пода и го завиха с покривалото на кожения диван. После завързаха нейния охранител и запушиха устата му. Бакана ги предупреди, че в Кантората може да има още трима, ако са останали вътре при затварянето на бомбоустойчивата врата.

- На екрана се виждаше снимка отблизо на схемата, изобразена на метеорита от Светилището на Турус. Силното странично осветление придаваше релефност на детайлите. Там бяха шестте планети, всяка в различна точка от кръглата си орбита. Земната луна, четирите луни на Юпитер и пръстена на Сатурн.

- Това ли очакваше? - Джес погледна Дейвид. Неговото изследване на генетичното му наследство, стремежът му да спаси живота си, се бяха влели в собствената й борба за оцеляването на Семейството. Ала тя не изпитваше угризения. Бяха се случили прекалено много неща. Животът й някак си се беше преплел с неговия: и двамата не можеха да разгадаят загадката си без другия. И за двамата нямаше връщане назад.

Той се намръщи.

- Не съм сигурен. Всички планети орбитират с различна скорост. Колко често се подреждат точно в тая конфигурация? Това ли е цялата схема?

Джес си припомни артефакта от Цюрих.

- Тук не са показани декоративните пояси.

- Имате ли тяхна снимка?