12 те вятъра

- Ами. вижте, проверих корнуолската разпечатка, както ме посъветвахте, и съм готов да си поговорим. Но ще ми трябват още някои уверения от вас.

- Готов си да си поговорим. Това ми харесва. Колко души си докарал да слушат разговора ни, синко?

Лайл нямаше нужда да се замисля.

- Един момент да ги преброя. - Половината зала видимо се изненада от думите му, но агентът разбираше, че единственият начин да спечели доверието на Айрънуд е пълната откровеност. - С мен сме двайсет, доколкото виждам. Нямам представа още кой може да подслушва връзката.

Отговорът изглежда удовлетвори милиардера.

- И откъде се обаждате всички вие, мили хора?

Дифранца отрицателно поклати глава.

- Да речем, че мястото е секретно. Но вие сте важна личност, господин Айрънуд, и ако се съди по генералските звезди в стаята, спокойно можем да кажем, че имате цялото ни внимание.

- Тогава ти си на ход, синко.

Лайл знаеше каква ще е първата стъпка, но въпреки това хвърли поглед към пищова си.

- Първо трябва да се уверим, че вашият метод за извличане на информация от базата данни ГСРСА действа.

- Вече го знаете - изсумтя Айрънуд. - Иначе защо сте се събрали толкова народ?

- Не, не го знаем. И не можем да приемем думата ви на доверие. Трябва ми копие на вашия диск.

- Синко, знаеш поне това, че имам малко мозък в главата. Ако ти дам диска, преди да сме постигнали задоволително споразумение, повече няма да имаш нужда от мене. Ще сключим сделката въз основа на моята гаранция, че методът в оня диск - да го наречем алгоритъм, за да знаеш за какво се пазариш, - действа така, както твърдя. Накрая, ако се окаже, че съм те изработил, можеш да ме заключиш в Зона петдесет и едно. Ти вече си подсигурен в сделката, тъй че нищо няма да ти покажа. Давай нататък.

Дифранца му даде знак да продължи.

- Колко копия на данните сте направили?

- Вече си взел онова от казиното. Имам едно резервно, което е в действие - както се изрази ти, на „секретно място". И второ пак там, само че просто е записано на купчина хардове, които не са вързани в мрежа.

- Ще имаме нужда от доказателство - каза Лайл съгласно пищова си, но знаеше какъв ще е отговорът на милиардера.

- Пак ще повторя: ти вече си подсигурен. Ако те излъжа, край на сделката. Наясно съм с това. Как не можеш да го проумееш?

Специалният агент прегледа всички други искания на Министерството на правосъдието, грижливо подредени по важност. Айрънуд нямаше да приеме нито едно от тях.

- Слушайте, господин Айрънуд. - Лайл отдръпна слушалката от ухото си и смачка пищова до нея. - Чухте ли? Това беше списъкът с исканията, който ми дадоха. Повече няма да говорим за тях.

Отсреща милиардерът се засмя.

- Тъй че сега е ваш ред. Какво искате от нас?

Айрънуд отговори толкова бързо и ясно, че очевидно също имаше предварително подготвен списък.

- Първо, пълен имунитет срещу каквито и да е обвинения, свързани с начина, по който съм се „сдобил" с базата данни - за мен, сина ми и всички останали, които са ми помагали и съдействали, особено за отличните ми програмисти. - Лайл вдигна поглед и видя, че един от цивилните му кима - това искане се очакваше и можеше да се изпълни.

- Второ, незабавно преустановяване на всякакви проверки и ревизии от страна на Министерството на финансите и гаранции, че няма да бъдат предприети нови такива. - Една цивилна жена поклати длан наляво-надясно - по този въпрос също можеше да се направи нещо.

- Трето и най-важно, незабавно и пълно разсекретяване на всички документи и други свидетелства, свързани с продължаващото укриване на информацията за НЛО и посещенията на извънземни, от страна на Белия дом.

Това искане щеше да допадне на Роз. Лайл погледна Дифранца с вдигнати вежди, но генералът намръщено наблюдаваше друг цивилен, който еднократно поклати глава.

Агентът още се чудеше как да разбира тази размяна на жестове, когато Дифранца се приближи и му прошепна:

- Не можем да разсекретим нещо, което не съществува.

- Хм, това ли е? - попита Лайл в микрофона.

- Мисля, че ви стига, мили хора. Единственото, което някога съм искал, е истината да излезе наяве. Направете го и това ще ме удовлетвори.

- Ами, добре, ето какво мога да ви отговоря. - Следващите думи бяха едни от най-трудните, които му се беше налагало да изрече някога. - Можем да ви уредим пълен имунитет. Това не би трябвало да е проблем. - После замълча, за да преглътне отвращението си. - Тая работа с Министерството на финансите ще има известни усложнения, обаче изглежда, че може да се направи нещо.

- Да преминем към пълното разсекретяване.

- Хм, това е най-трудното. Казаха ми, че властите не могат да разсекретят нещо, което не съществува.

- Не съществува, дръжки!

- Аз съм откровен с вас, господин Айрънуд. Водил съм достатъчно следствия, свързани със супермодерни технологии, и не съм чувал нищо за грамаден склад с извънземна техника. И знаете ли какво? В момента тук присъстват трима генерали от военновъздушните сили, все достойни хора, и те също не знаят нищо по тоя въпрос.