12 те вятъра

- В идеалния случай ли? - Джес знаеше какво трябва да направи, но не беше сигурна, че е възможно. - В идеалния случай ще отида на мястото, което сочи звездната карта, и ще видя какво има там - и по някакъв начин ще осведомя едновременно всички пазители и сто четирийсет и четиримата. Ако Сю-Лин и Андрю унищожават храмове, това ще им попречи.

- Защото всички ще знаят.

Джес погледна портрета на Бейкън.

- Знанието ще ни даде силата да съхраним знанието.

Виктория се замисли и Джес затаи дъх, стори ѝ се, че братовчедка й е взела решение.

И тогава оглушителен вой на сирена накара и двете да запушат уши.

- Какво става? - ахна Джес.

Пазителката на Канбера повиши глас, за да надвика сирената.

- Бомбоустойчивата врата! Затваря се!

Дейвид вдигна ръце в инстинктивен, но напразен опит да спре куршумите. Само че оръжието беше тейзър, който стреляше със стрелички. Те улучиха кутията кола и с искри рикошираха от целта си.

Реагирайки мигновено, Дейвид затръшна вратата точно когато шофьорът се хвърли към него. Разнесе се силен трясък, вратата бавно се отвори и мъжът залитна напред. От носа и устните му шуртеше кръв.

Дейвид замахна силно и го повали на пода.

Мислите му запрепускаха. В ландроувъра, който ги беше пресрещнал на портала, имаше двама души. Надникна в коридора. Нямаше никого.

Наведе се, претърси джобовете на мъжа и откри ключове и пластмасова кутийка с още стрели. Смъкна колана му и завърза ръцете му, после заключи вратата към коридора. Огледа бюрата, столовете и видя...

Нещо, което нарушаваше общата картина.

Върху една кантонерка при задната стена нямаше найлон. Средното чекмедже беше отворено.

Изтича дотам и погледна вътре. Биометричен скенер за длан - Джес и Бакана бяха влезли вътре.

Дейвид домъкна шофьора при кантонерката, развърза ръцете му и постави едната му длан върху скенера.

Прозвуча тих сигнал и един стенен панел се плъзна настрани. Дейвид завърза отново пленника си и мина през отвора.

Намираше се пред стълбище, което се виеше надолу в грамадна изкуствена пещера с масивна кръгла врата в дъното. Зад лъскавия стоманен капак се разкриваше широк тунел.

Единствените други входове или изходи изглежда бяха три по-малки открити тунели. Дейвид предположи, че водят към вратите на товарните отсеци, които бяха видели на идване.

Заключението беше очевидно: Кантората се намираше зад кръглата врата.

Тръгна по стълбището, но зад него прозвуча вик.

Някакъв мъж стоеше на входа към стълбището и крещеше по радиостанцията си.

Зави сирена, на долния етаж мигаха въртящи се светлини и по стоманената повърхност на вратата заиграха невероятни отблясъци.

Басово боботене на мощни хидравлични помпи разтърси въздуха.

Сребристият диск се затваряше.

43

Воят на сирената заглуши вика на Джес.

- Защо?

Виктория грабна лаптопа си и се втурна към вратата.

- Затваряме я само при учения и...

Тя закова на място. На прага стоеше Бакана.

- Останете в кабинета си - каза момичето.

Пазителката на Канбера се опита да се провре покрай нея, но Бакана я хвана за ръката и я принуди да се върне.

- Останете тук. - Нареди тя и гневно изгледа Джес. Виктория бясно отскубна ръката си.

- Какво става?

Джес знаеше отговора.

- Аз съм причината.

Бакана затвори вратата. Джес чу тичащи стъпки в коридора, после усилващи се и заглъхващи разтревожени гласове. Учените, които работеха тук, явно бързаха да спасят компютрите и бележките си. За всеки случай.

- Нямаш право да ни задържаш - заяви Виктория.

- Правя го в името на Семейството.

- Не е вярно. Каквото и да ви е казала Сю-Лин, не е вярно — извика Джес.

- Защо да ме лъже? - Погледът на Бакана запрескача между двете ѝ пленнички. - Тя е пазителка като вас. Вие знаете неща, които не са ми известни. Сто четирийсет и четиримата знаят неща, които не са ми известни. Семейството оцелява, като пази знанието в тайна. Но сега вие — посочи тя Джес - застрашавате всичко това с вашите измислени истории за някакъв храм! Така помагате на Айрънуд!

Сирената млъкна и внезапната тишина ги стресна.

- Вратата вече е затворена. Ще останем заключени поне ден. - Виктория притисна лаптопа към гърдите си. - Съгласна съм с теб, Бакана. Трябва да пазим в тайна някои знания. Наистина сме оцелели така. Но аз съм пазителка от над двайсет години и мога да ти кажа, че не всички на масата сме на едно мнение. Ще се обадя на Сю-Лин. Сигурна съм, че всичко това ще се уреди.

Бакана остана пред вратата.

- Те искат да върнат Джесика в Цюрих. За разговор, нищо повече. Затова не носят оръжие.

- Кой не носи оръжие?

- Хората от „Крос". - Вратата започна да се отваря и момичето отстъпи настрани. - Дойдоха, за да я отведат.

Дейвид тичаше към кръглата врата, докато сирената виеше и огромният стоманен диск тежко се затваряше, набирайки инерция. Без да забавя ход, той се озърна през рамо. Мъжът от ландроувъра беше стигнал до средата на витото стълбище. Дейвид позна черното оръжие в ръката му. Тейзър.