12 те вятъра

- Защо го е направил? Защо някой изобщо би го направил?

Ковински дълго го гледа, явно водейки някакъв вътрешен дебат.

- По-добре аз да ви попитам нещо.

Лайл въздъхна. Нощта не се очертаваше особено приятна.

- Защо военновъздушните сили се интересуват толкова от някакъв незначителен случай на шпионаж, свързан с нечовешка ДНК? - Преди Лайл да отговори, полковникът съвсем сериозно продължи: - Сещам се за няколко причини, но не ми харесват. И ми се струва, че обектът на вашето разследване е много над моето равнище на достъп до класифицирана информация. Много над него.

Последвалата тишина го изпълни с облекчение. Позволяваше му да се съсредоточи, докато преценяваше следващия си ход. „Силата е в численото превъзходство", реши накрая.

- Полковник, виждам, че имам нужда от специалист по генетика. Вместо да застрашавам оперативната сигурност на това следствие, като се обърна към трета страна, склонен съм да ви помоля да се включите в моята следствена група като консултант.

Ковински още по-силно стисна устни.

- Първо трябва да уговорим някои неща. Няма да допусна да бъде опетнена репутацията на лабораторията, като бъде включена в проучване, което може да се определи като несериозно, спекулативно или... смехотворно.

- Съгласен. Приемате ли?

- Имате ли право да ми разрешите нужния достъп до информация?

- Имам.

- Тогава приемам. А сега ми обяснете какво става, по дяволите?

- Какво знаете за Холдън Стенис Айрънуд?

Лайл с удоволствие видя, че неочакваният въпрос я свари неподготвена.

- Богат. Много богат. Прям. Знам, че са го показвали по новините във връзка с разследване на дейността му. Нещо, свързано с купуване на вестници и телевизионни канали. А, и строи частна ракета за туристически... — Тя млъкна. Явно най-после се бе сетила за онова, с което не желаеше да се замесва. - Вярва в летящи чинии.

- Абсолютно — потвърди Роз, с което не му помогна особено много.

Ковински посочи екрана. Беше се изгърбила леко.

- Това ли било? Извънземна ДНК?!

- Не - отвърна Лайл успокоително. - Айрънуд е главният обект на това следствие, но то няма нищо общо с неговите... да ги наречем хобита.

- Щом това не е нито извънземна, нито човешка ДНК, каква е тогава? - попита Ковински. - И каква е връзката ѝ с Дейвид Уиър?

- Логични въпроси - отвърна той. - Точно за тях се нуждаем от вашата помощ.

7

Айрънуд каза нещо, но вниманието на Мерит беше насочено другаде. Гледаше светлините на лосанджелиските небостъргачи, сияещи на тъмнооранжевия фон на помръкващото небе, ала мислено си представяше искрящите на слънцето води на Южния Пасифик. С лекота пореше това топло тюркоазено море, а от всички страни се плъзгаха акули, безшумно, без усилие. Допреди пет дни се намираше тъкмо там. Там искаше да се намира и сега, но седеше в салона на частния панорамен вагон, а думите на Айрънуд се сливаха с ритмичното тракане на стоманени колела по стоманени релси и нарушаваха покоя му.

Той се извърна от прозореца.

- Извинявам се. Какъв дар?

Облечен с ленен панталон и скъпа копринена хавайка, милиардерът държеше полинезийския метеорит, който Мерит му беше донесъл.

- Дар от номо - доволно произнесе той странното име и вдигна метеорита към светлината, сякаш бе фин кристал, а не осемкилограмова буца метал.

Мерит мислено повтори последната дума. Изненадващо малката група небостъргачи в центъра на града се плъзна покрай прозореца с хромирана рамка, докато влакът набираше скорост, отдалечавайки се от Юниън Стейшън. Перспективата да прекоси страната за цели три дни не го блазнеше. Не разбираше защо богаташ като Айрънуд губи толкова много време, колкото и да мрази самолетите.

В другия край на салона Айрънуд се изтягаше на дълга зелена кушетка, предназначена за много по-дребни тела - тапицирана с мохер и с рамка от светло дърво с тънки кантове лъскав никел. Върху кръглата масичка от стъкло и хром отляво имаше лампа от полирана стомана с формата на глава на кобра, хвърляща топла светлина върху мъжа и неговото най-ново съкровище.

- Номо. Извънземните, които са ни оставили цивилизацията. И сигурно са дали тласък на еволюцията ни.

Мерит обикновено избягваше да дискутира шантавите убеждения на своя работодател. Какво значение имаше откъде е дошла цивилизацията преди един милиард или там колкото бяха години? Какво значение имаше дали са идвали извънземни, щом сега ги нямаше?

Милиардерите обаче си позволяваха разкоша да се отдават на своите мании и колкото и изтощен да беше след полета от Таити до Лос Анджелис, Мерит от опит знаеше, че се очаква да участва в разговора. Айрънуд живееше в свой собствен часови пояс и това означаваше, че всички негови служители трябва да го спазват. Никой не си лягаше да спи преди шефа.

- Извънземните си имат име, така ли? - попита Мерит. Кой да знае?

- Номо. Естествено това сигурно не е истинското им име, обаче така племето догони нарича амфибиите, които ги научили на астрономия. Виждаш ли тук? - Той му даде знак да се приближи.