12 те вятъра

Мерит изчака малко, за да усети ритъма на влака, после пресече салона с олюляваща се походка. Преди две-три години някой му беше казал колко е струвало преустройството на този вагон. Смайваща сума от порядъка на милиони. И за какво? Пак си оставаше обикновен стар вагон, макар да го бяха облицовали с лъскави листове гофрирана стомана и да имаше втори етаж с панорамен купол, с който приличаше на бомбардировач от Втората световна война. Проклетата бракма тракаше и се клатеше като товарен влак. Той премести един нисък фотьойл до заоблената кушетка.

Айрънуд повдигна метеорита, за да му покаже гравираната на повърхността му карта на Слънчевата система.

- Само си помисли какви познания предполага това изображение. — Милиардерът поклати глава. - Тук са всички планети, които обикалят около Слънцето. Юпитер има четири луни. Сатурн е с пръстен. Подробности, които хората на тая планета няма как да са знаели без сложни математически изчисления и прецизни телескопи. Само че догоните са знаели всичко, че дори и повече, още преди хиляди години. Преди хиляди.

На Мерит не му пукаше, даже догоните да го бяха знаели и преди милиони години. Пък и вече беше чул същата лекция от онази Макклейри.

- Питаш се... кои са догоните, нали? - Айрънуд лукаво му се ухили, отлично съзнавайки, че Мерит изобщо не се интересува от това. Не че щеше да го смути. Никога не го смущаваше. - Африканско племе. Обитават земите на неколкостотин километра южно от Тимбукту. На самия край на света.

Мерит сподави непреодолимото си желание да се прозее.

- Подходящо място за кацане на извънземни. Никой няма да ги забележи.

- А, съмнявам се, че са кацнали там. Предците на догоните най-вероятно идват от Средиземноморието. Там кацнали номо - както и да са се наричали всъщност - и хвърлили семената на културите, от които се развили Египет, Финикия, Харапа, кой ли не. После, когато всичко отишло по дяволите - световен потоп, преместване на полюса, каквото и да се е случило, за да отслаби първите цивилизации, - догоните се придвижили на юг в Африка и се заселили там. - Той замълча за миг, сякаш във въодушевлението си беше казал повече, отколкото възнамеряваше. - Нещо от тоя род.

Мерит кимна, като че ли това имаше някакво значение за него. Нямаше. Обаче щом неговият работодател знаеше всички тези неща, защо не ги знаеше никой друг? Според него или имаше доказателства, или нямаше. Щом картата върху метеорита беше толкова важна, колкото Макклейри и Айрънуд твърдяха, защо не я покажеха на професорите, учените или там който се занимаваше с подобни работи? Разбира се, не можеше да зададе тези въпроси на милиардера. С това само щеше да си спечели поредната безкрайна лекция по теория на конспирациите и за злото корумпирано правителство.

Айрънуд го погледна с нескрита веселост.

- Ето нещо, което няма да те отегчи, обещавам ти. Мерит се съмняваше, но преди да успее да отговори, до тях се приближи млада стюардеса със зелен униформен блейзер, която носеше кофичка за шампанско, пълна с лед. Вътре имаше голяма бутилка диетична кола. Тя наля чаша на Айрънуд и предложи на Мерит, който обаче поиска кафе.

Милиардерът изчака стюардесата да се върне в кухнята, като закриваше с длани метеорита, почиващ върху грамадните му бедра.

- Спомняш ли си момчето от военната лаборатория?

Мерит сви рамене.

- Дейвид Уиър. Естествено.

- Взех го на работа.

Трябваха му няколко секунди, за да смели тази информация. Уиър и без това вече беше на заплата, тъй да се каже. Носеше на Айрънуд информация от военните бази данни и милиардерът му плащаше. Или по-точно, плащаше му Мерит в качеството си на посредник. Той реши, че думите на Айрънуд могат да означават само едно.

- На щат ли?

- Дейв ми каза, че можел да използва други генетични бази данни, за да ми даде каквото ми трябва, и че щял да работи по-бързо, ако не се опитва да проникне тайно в държавни компютри.

На Мерит не му пукаше какво може Уиър, но го обезпокои нещо, за което работодателят му беше намекнал.

- Искате да кажете, че сте разговаряли с него лично?!

- Защо не?

- Вие ми плащате да се грижа за сигурността ви. Аз открих Уиър в интернет. Той не трябваше да знае, че сте крайният купувач на стоката му. Не можете да му имате доверие.

- Момчето ми върши работа. Пък и го погледнах в очите. Няма проблем с него.

- Това момче нарушава федералните, щатските и военните закони, като краде файлове от военна компютърна система! — упорстваше Мерит. - Когато Отделът за криминални разследвания го залови, а това ще се случи, ще му предложат имунитет и огромно възнаграждение, ако решат, че може да ги отведе до вас.

- Значи е по-добре, че момчето вече не работи при военните, нали така?

Мерит хвърли поглед към метеорита в скута на Айрънуд.

- Освен това ми плащате да ви държа настрани от всичко, което може да се нарече... незаконно.

Милиардерът присви очи.

- Искаш да кажеш, че си направил нещо нередно, така ли? Нещо, свързано с това тук? - Той вдигна метеорита.

Тези думи свариха наемника неподготвен. „Това пък откъде ми се натресе?"