12 те вятъра

- И аз не обичам да ми се бъркат в работата, полковник, само че понякога се налага да оставим малката риба да плува, за да уловим големите.

- Господин Лайл - подчерта цивилното обръщение Ковински, — разбирам, че Уиър продава данните на човек, който според вас е по-важен от тоя нещастник. Обаче единствената причина моята лаборатория да изпълнява функциите си е доверието, с което се отнасят към нея мъжете и жените в униформа. Кражбата на генетичен профил може и да не е толкова голямо престъпление, колкото онова, което преследвате, но я умножете това малко престъпление по три милиона души, които смятат, че е нарушена тайната на личните им данни! Прибавете и всички ония, които заради това предателство решат повече да не ни сътрудничат. За лабораторията и лично за мене това са непоправими щети.

Лайл се замисли над думите ѝ, макар да знаеше, че не е длъжен. Нарушената тайна на личните данни на трите милиона военнослужещи и колебанието на бъдещите новобранци да дадат своята ДНК за базата данни на въоръжените сили можеха да се преглътнат по-лесно, отколкото способността на враговете на Америка да локализират всеки таен подземен команден пост и бункер в страната, всяко американско секретно укритие за подводни лодки по света. Не знаеше каква е връзката на Уиър с човека, виновен за тази напълно реална опасност, но щеше да провери всяка улика, която можеше да му помогне да постигне целта си: да изправи Холдън Айрънуд пред правосъдието.

Естествено нямаше право да каже всичко това на полковника.

- Разбирам загрижеността ви.

Ковински скръсти ръце, явно осъзнала, че щом агентът не може дори да намекне за залозите в тази игра, те трябва да са огромни. Лайл изпита съжаление към нея.

Докато двете жени гледаха екрана на компютъра, той плъзна поглед наоколо и забеляза, че в отсъствието на Уиър не се е променило почти нищо. Знаеше, че след като сутринта си е подал оставката, заподозреният е събрал личните си вещи под наблюдението на един от охранителите. Не че имаше много за събиране. Когато преди два месеца за пръв път претърси офиса му, Лайл се изненада от безличния му вид.

Почти всички други в тази част на лабораторията имаха лични чаши за кафе с надписи или рисунки. На корковите дъски и по стените, ограждащи бюрата, висяха снимки на роднини и приятели. Поне на една трета от работните места имаше детски рисунки. Работното място на Дейвид Уиър се различаваше от другите.

На неговата коркова дъска имаше лабораторни графици и информационни материали, всички актуални и грижливо подредени. И само една снимка: цветна фотография осем на тринайсет сантиметра, изобразяваща безличен горски пейзаж.

Навремето Роз я преснима с едно от ръчните си устройства и я прати за анализ в лабораторията по криминалистика на БСР. Освен това отбеляза, че е истинска проявена фотография, а не дигитална разпечатка на домашен принтер. Кодът на гърба ѝ показваше, че е направена преди двайсет и една години в голямо фотостудио, обслужвало през преддигиталната епоха над двеста супермаркета, дрогерии и магазини за фототехника и сувенири в Лос Анджелис. След толкова много време нямаше как да установят откъде идва оригиналната лента, нито кой я е дал за проявяване.

От БСР обаче я препратиха в Националното управление за геопространствено разузнаване. Като измериха ъглите на сенките и особеностите на релефа - ако питаха Лайл, все едно го бяха направили с гадаене по птичи кости и ритуално пеене в полунощ, - специалистите установиха точното място и дата: 14,24 местно време на 2 юли преди двайсет и една години край Голямото мечо езеро в Калифорния.

Алис Уиър прекарала уикенда на онзи Четвърти юли в една тамошна хижа. Дейвид, регистриран в хотела като „син", бил петгодишен. Нищо не предполагаше, че датата е имала някакво особено значение за някой от двамата, освен съвпадението с националния празник.

Лайл беше помолил Роз да копира снимката за дъската в собствения му офис. И досега се опитваше да разбере защо заподозреният е закачил точно тази фотография. Може би това щеше да обясни дързостта на младежа, посмял да открадне информация от въоръжените сили на САЩ за един свръхбогат предател, който вярваше в безумни теории за заговори на държавно равнище, взети направо от таблоидите.

Единствените други лични вещи на работното място на Уиър бяха несвързани с работата му четива на книжната лавица - главно списания за автомобили и мотоциклети, които постоянно се обновяваха - и подобно на всичките си колеги, той имаше лична чаша за кафе. Бяла керамична чаша с рисунка, в която Роз разпозна ексмена Джеймс Хаулет, сега наричан Логан и известен като Улвърийн. Очевидно един от най-популярните съвременни супергерои, той притежаваше избухлив нрав и искаше да знае откъде е дошъл.

— Нима с всички ни не е така? - беше казал Лайл.

В крайна сметка дори след претърсването на офиса му, Уиър си оставаше пълна загадка. Това само по себе си беше информативно. В работата на Лайл загадъчните хора обикновено бяха такива по една конкретна причина: нарочно криеха нещо.