12 те вятъра

— Последният файл - съобщи Роз. Полковник Ковински надникна над рамото ѝ.

— Това са файловете, по които Уиър работеше в петък вечер. Остана до късно.

— Известно ни е. — Лайл беше в колата, която проследи малкия до хотел „Хей-Адамс", и чу всяка дума, изречена както в бара, така и в апартамента на Айрънуд.

Ковински се вгледа по-внимателно в екрана.

— Да, това е всичко. Даже нечовешките му данни са тук.

- Какви данни? - Лайл не обърна внимание на интереса, изписал се на лицето на младата агентка.

- Нечовешки. Правеше сравнителен анализ в рамките на програма за качествен контрол. Поне така ми обясни.

- Какво означава „нечовешки"?

Роз се усмихна още по-широко. Лайл я погледна и поклати глава.

Ковински се замисли, преди да отговори. Сякаш усещаше, че във въпроса му има нещо повече от любопитство на следовател. Така си и беше, но той нямаше намерение да ѝ го каже. Едно бе Айрънуд да дрънка, че в откраднатите от Уиър файлове съществували доказателства за нечовешка ДНК, ала да го потвърди един рационален полковник от въоръжените сили... Това вече беше обезпокояващо.

- Неандерталска ДНК.

Малкият наистина бе казал на Айрънуд, че е свалил такава генетична информация.

- За пещерен човек ли става дума?

- Някога всички сме живели в пещери.

Той се замисли за сутерена на Уиър, също грижливо обискиран и лишен от лично присъствие.

- Някои още живеят в тях.

Роз написа нещо на клавиатурата.

- Горе главата, шефе. Ето файловете, които е копирал във вълшебния си ключодържател.

Сега Лайл обърна по-голямо внимание на екрана. Тези файлове бяха доказателството, което щеше да му позволи да постави Уиър пред избор: или затворник във федерален затвор, или информатор срещу Холдън Стенис Айрънуд.

Чекмеджето на устройството под бюрото се отвори. Роз извади отвътре сребрист диск, надписа го и постави датата с маркер, после го прибра в торбичка за веществени доказателства.

- Това е всичко.

Ковински му се усмихна с половин уста.

- Знаете, че неандерталските данни не са доказателство.

Той я разбра.

- Имате право. Уиър ги е взел от публичен източник, те не са държавна собственост.

- И ако наистина е разработвал програма за сравнителен анализ, има вероятност нито един от файловете, които е копирал оная вечер, да не е държавна собственост.

Лайл съзнаваше, че полковникът му отправя предупреждение. Дейвид Уиър беше дал тези файлове лично на Айрънуд, идеално впримчвайки милиардера в сговор за кражба на държавна собственост. От друга страна, ако откраднатите от малкия файлове не бяха собственост на въоръжените сили...

- Роз, можеш ли пак да провериш файловете, които Уиър е качил на ключодържателя си в петък вечер?

Компютърната специалистка затрака на клавиатурата.

- Готово. Проста работа.

Лайл погледна Ковински.

- Полковник?

Тя се пресегна и също натисна няколко клавиша.

- Направил е абсолютно същото като с другите откраднати файлове. Извлякъл е от служебните досиета данните за семейството, мястото на раждане и геномите.

Лайл се отпусна. Никога не го беше заплашвала опасността разследването му да се провали, но фактът, че Айрънуд е придобил крадена собственост, в края на краищата щеше много да облекчи живота му.

- Странно - прибави Ковински.

- Какво е странно? - Личният му опит показваше, че от тази дума не следва нищо добро.

- В имената на файловете няма нищо за неандерталския геном.

Роз въведе някаква команда и подчерта осем от файловете.

- Това е всичко, което е записал на флашката. - Тя се обърна към полковника. - Искате ли да ги отворим? В случай, че ги е преименувал.

Лайл се отдръпна и Роз се захвана за работа, докато той и Ковински наблюдаваха как на екрана се появява нещо, напомнящо рентгенови снимки на червеи.

- Ето го - обяви Ковински, когато агентката отвори осмия файл. - Уиър ми каза, че бил с неандерталска ДНК. Митохондриите определено не са човешки. - Тя посочи цифрите до един от червеите. После се намръщи и гласът ѝ прозвуча сепнато. - Това е секвенирано в нашата лаборатория. Носи идентификационния код на военнослужещия.

- Работили ли сте тук с неандерталска ДНК? - попита Лайл.

- Много би ми се искало, но не сме.

- Уиър може да е внесъл проба, без да каже на никого.

- Няма как да вземеш ДНК от устната лигавица на неандерталец. Дори само извличането ѝ от парче кост на двайсет и девет хиляди години е много бавна процедура. Вероятността за контаминация е...

Лайл не се интересуваше от нищо друго, освен от разследването.

- Тая ДНК неандерталска ли е, полковник?

Отговорът на Ковински беше всичко друго, но не и успокоителен.

- Не съм абсолютно сигурна от какъв вид е, но категорично не е на човек. Близък е, но... не е. - Тя се наведе и натисна още няколко клавиша. - Името на военнослужещия би трябвало да е... Хмм. - Изправи се със стиснати устни. - Няма име.

Безпокойството ѝ определено не му хареса.

- Това важно ли е?

- Като оставим настрани въпроса защо Уиър ме излъга за произхода на пробата, това наистина е важно, защото за да го направи, е заобиколил всичките ни правила за събиране на проби и за запазване тайната на личните данни. Това е сериозно нарушение на работните ни стандарти.