12 те вятъра

— Стига сме чакали — каза Лайл, след като проследяващото устройство на Уиър не беше променило положението си цели две минути - по-дълго от каквото и да е забавяне заради светофар или трафик по това време на нощта.

Роз включи на скорост и излезе на пътя. Мокрите гуми забуксуваха за миг, после намериха опора и черният додж профуча през кръстовището на червен светофар - на пътя нямаше други коли. Пред тях замигаха оранжеви предупредителни светлини. „Рампата е затворена" - съобщаваше знакът.

- Може в края на краищата да се е насочил към шосето.

Преди няколко километра проследяващото устройство беше променило посоката си и вече не се движеше по обичайния маршрут на Уиър към най-близкия „Макдоналдс". После спря. Малкият или бе забелязал, че го следят, или имаше среща с някого. И двата сценария не допадаха на Лайл.

- Според мен се е прекачил.

- Ape бе.

Лайл съжали за присъщата на по-младите му колеги неспособност за водене на разговор. „Но когато си в Рим, прави като римляните..."

- Аха - отвърна той. - Гилдън не знаеше за нашето наблюдение. Ако искаше да направи нещо на малкия, имаше възможност още при склада. Значи го е качил във форда.

- Защо?

- За да го закара някъде, Роз.

Навлизаха в завоя на пътя, защитен от надлеза на шосето.

- Би трябвало да е отдясно, точно пред нас.

Към тях се носеше кола. Прекалено бързо за градско каране. Ниска и черна. Фаровете ѝ се включиха, размити в дъжда.

- Номерът! - изсумтя Лайл.

Роз се вторачи напред, докато колата се приближаваше.

- Ел-Е-Д... по дяволите! Не успях да видя цифрите. - Тя повтори буквите и прибави: - Регистрацията е от Ню Джърси. Черно бентли „Континентъл". Яко.

Лайл видя джипа.

- Отбий.

Роз спря зад колата на Уиър. Лайл отвори вратата и слезе с изваден пистолет. Тя го последва от другата страна.

Беше влажно и започваше да захладнява, но миризмата на барут ясно се усещаше.

Лайл тръгна напред и забеляза, че сътрудничката му души въздуха. Тя извади фенерче от джоба на якето си, хвана го като нож и насочи лъча му към джипа.

- Вътре няма никого.

Лайл я видя да прикляка на коляно. Лъчът изскочи от отсрещната страна покрай гумите на колата.

- Отдолу също е чисто.

По автомобила нямаше дупки от куршуми, нито повреди от принудително изтласкване от пътя.

Лайл чу плясък на силиконови ръкавици. След миг Роз отвори предната лява врата.

- Ключовете са на таблото.

Хрумна му нещо.

- Запали мотора.

Нищо. Някой очевидно беше монтирал дистанционен прекъсвач в колата на Уиър, за да го спре на удобно място.

- Отвлекли са го.

- Така ли?

- Дистанционен прекъсвач. Стрелба. - Лайл насочи своето фенерче към задната седалка на джипа. - А и багажът му е тук.

Роз се пресегна, вдигна раницата на Уиър и я отвори на предната седалка. Извади черния му айпод, около който бяха увити кабелите на слушалките.

Това доказателство вече я убеди.

- Ясно. - Заподозреният не ходеше никъде без айпода. Затова беше монтирала проследяващото устройство в него. - Кой го е отвлякъл?

- Винс Голдън. С помощта и съдействието на ония с черното бентли. В Ню Джърси едва ли има много коли на стойност близо двеста бона, затова лесно ще открием собственика по буквите от номера.

- Още сега мога да ти го кажа - предложи Роз. - Айрънуд. За него не е проблем да си купи колкото иска бентлита.

Лайл не беше убеден.

- Айрънуд разговаря с малкия по пет пъти дневно. Няма никакви признаци за вражда помежду им. Защо да го отвлича?

- Може би защото още отначало си бил прав. Всички тия приказки за извънземни може наистина да са димна завеса за нещо друго и за да го обсъждат, трябва да разговарят лично.

- Има и по-лесни начини да си уредиш среща - възрази Лайл. - Не. Някой друг преследва Уиър.

- Някакъв си мухльо, лаборант?! На кого е притрябвал?

- Зависи какъв всъщност е малкият. - След като лично претърси работното място на Уиър в Мериленд, Лайл не откри нищо, което да подсказва какъв е и какво е намислил. Само онази стара фотография, направена по време на съвсем обикновена семейна ваканция. Определено беше важна, но засега неясно защо.

С Дейвид Уиър ставаше нещо. Полковник Ковински не можеше да идентифицира информацията, която ѝ бе показал. Един шантав милиардер го криеше в импровизирана лаборатория, за да работи по тайнствен проект. И после го отвличаха някакви неизвестни.

Главната цел на Лайл продължаваше да е Холдън Айрънуд.

Обаче малкият започваше да става интересен.

„В космически кораб ли съм?"

Дейвид току-що се беше свестил на удобна широка седалка като в първа класа на самолет. Веднъж го бяха настанили на такава поради запълване на местата в икономичната класа. Обстановката се вписваше в същата характеристика. Луксозна. Заоблени стенни панели, около метър и половина широки, с вдадени навътре светли овали, които можеха да са прозорци, но в момента бяха непрозрачни. Заоблен таван с непряко осветление, скрито под дълъг панел в центъра, който минаваше по дължината на салона.

Ноздрите му се разшириха, доловили леко кисела електрическа миризма.