12 те вятъра

Поне в това отношение извършената от милиардера кражба на компютърна информация от военновъздушните сили представляваше по-скоро престъпление от класически тип, отколкото киберпиратство. Компютърни файлове с планове на нов реактивен двигател или оръжие с насочена енергия можеха да се пратят по имейл до всяка точка за броени минути, ако не и секунди. Веднъж откраднати, те не можеха да се върнат.

Базата данни ГСРСА обаче беше невероятно тежка. Компютърният термин за обема ѝ - 850 терабайта - не означаваше почти нищо за Лайл. За разлика от физическите ѝ спецификации. При оригинал или копие пренасянето на носителите, които можеха да поберат толкова голяма дигитална информация, наред със стандартните ѝ търговски компоненти и съответните кабели, батерии, стелажи и охлаждаща система, изискваше камион с петметрова каросерия. Базата данни всъщност представляваше толкова голяма ценност, че крадецът трябваше да е направил няколко копия. Следователно ставаше дума за няколко камиона.

В Седми отдел бяха сформирали група специалисти за наблюдение на всички компютърни комуникации в корпоративната империя на Айрънуд, в търсене на каквито и да е признаци, че базата данни на военновъздушните сили или нейни отделни части ще бъдат пренесени при потенциални купувачи. Лайл искаше да открие истинското, физическото място, където се съхранява цялото това техническо оборудване. „Пораздрусването" на главния заподозрян нямаше да е най-добрият начин да постигнат тази цел, макар и Роз да смяташе, че ще е страшно забавно.

- Трябва да се върнем в лабораторията на малкия - каза той. - Да видим дали е оставил нещо, което предполага, че тая нощ ще има среща. Или изобщо къде е възнамерявал да отиде.

Роз разочаровано затвори лаптопа си.

- Уиър никога не оставя нищо.

- Винаги има първи път.

Телефонът на Лайл зазвъня. Той прочете съобщението на дисплея и отговори:

- Да, Дел?

- Той се върна. Лайл събра две и две.

- Уиър е в лабораторията си, така ли?

- Да, сър. И не е сам.

Джес беше свикнала с колиби в джунглата, палатки в пустинята и жалки руини, затова недовършеното състояние на работната стая на Дейвид Уиър не ѝ направи впечатление. За разлика от вонята. Кисела. Като ферментиращ оцет.

- Ей там е компютърната система, която сглобих. — Уиър посочи три сребристосиви кутии с логото на „Епъл" под една от самоделните маси. Компютрите сякаш лежаха в гнездо от преплетени кабели. - Не е бърза като специално произведен секвенатор, обаче ще свърши работа.

Младата жена взе един от металните столове и го обърна към масата с компютърните екрани. В същото време Дом обиколи помещението и провери високите прозорци. Предният и задният изход вече бяха заключени.

Тя насочи вниманието си към Уиър, който се взираше в екран с пъстри ленти. Откакто му каза, че остават още девет клъстера, вече не се налагаше да го заплашва с оръжие или затвор. Беше ги довел доброволно в лабораторията си. Джес се колебаеше дали трябва да го прати в Цюрих за още разпити от Семейството и нямаше да вземе окончателно решение, докато не научеше повече за работата му при Айрънуд. За щастие Дом още не подозираше, че действа на своя глава.

- И защо компютърът ви прати съобщение?

- Ами явно имам обща генна секвенция със свиня. Почакайте. — Той се наведе и започна да пише на клавиатурата. Екранът се промени. - Сигурно е свързано с хемоглобина. Нищо чудно. Програмата би трябвало да изключва вече известните генетични съвпадения.

Това не представляваше никакъв интерес за нея.

- Покажете ми как откривате географските клъстери.

Уиър видимо се поколеба.

- Може да не се окаже много просто. Какво знаете за генетиката? За човешкия геном?

- Да речем - нищо.

- Добре. Ами... човек има четирийсет и шест хромозома. Това са двайсет и три двойки в ядрото на всяка наша клетка. Е, почти на всяка. После идват митохондриите, които... наистина ли се налага да чуете всичко това?

Джес кимна.

- Да.

Уиър придърпа един сгъваем стол и седна до компютърната маса.

- Ами добре, всички хромозоми, човешки и митохондриални, се състоят от преплетена ДНК. Това означава дезоксирибонуклеинова киселина - аминокиселини, нуклеотиди. Те са четири типа: аденин, цитозин, гуанин и тимин. - Той замълча за миг, но Джес не каза нищо.

- Наричаме тия четири типа А, Ц, Г и Т - продължи младежът. - Нещо като символите на химическите елементи. Те могат да се комбинират в различен ред, да образуват различни думи, тъй да се каже, и в зависимост от последователността си, казват на клетката как да изгражда дадени протеини - като компютърен програмен език.