12 те вятъра

Лайл изсъска на Роз да спре и младата агентка се притисна към стената на една тъмна сграда до него.

Сега в стрелбата се включиха още автомати. Роз го погледна с блеснали очи и поруменели бузи.

- Подкрепление ли ще чакаме?

- Ще ми се да беше така. - Слушалката му изпращя и в ухото му се разнесе гласът на Чан.

- Стрелците вече са трима. Двама на покрива. Целят се в помещението на Уиър.

- Къде е третият?

- На земята. Заобиколи отзад. На покрива май имаше още един, но оня отдолу го очисти.

Лайл вече нищо не разбираше. Първо някой отвличаше малкия, после някой насила го връщаше в склада. А сега някой се опитваше да го убие.

Роз обобщи ситуацията с обичайното си красноречие.

- Какво му има на тоя?

Главният приоритет на Лайл продължаваше да е оцеляването на Уиър като свидетел срещу Айрънуд. Реши, че ще мисли за останалото по-късно.

- Дел, насочи ни. Ще ликвидираме стрелците на покрива.

Изстрелите вече се разнасяха на почти постоянни откоси.

- Би трябвало да можете да се приближите отстрани. Те са точно срещу склада на Уиър, стрелят оттатък паркинга... Опа!

- Какво става?

- Оня на земята улучи втори стрелец на покрива. Някой отговаря на огъня и от помещението.

- Да вървим - нареди Лайл. - Плътно до стената. Втурнаха се напред.

- Ето го! В отсрещния край на сградата... сега са двама. Потвърждавам, на покрива все още има двама стрелци. Ама... какво е това?

Болното коляно на Лайл пламтеше от болка при стъпка. Той притисна с длан слушалката към ухото си.

- Повтори, Дел!

- Горе имат нещо едрокалибрено. - Прозвуча канонада от резки изстрели. - Тежка престрелка. Сър, струва ми се, че имат ракето...

И тогава Лайл чу кратко изсвистяване и видя проб-лясък, който пресече улицата.

Ванът на кабелната телевизия избухна.

Куршумите пробиваха металната противопожарна врата на лабораторията. Джес залегна на пода, а Дейвид се хвърли към компютрите си, грабна безжичната клавиатура от шперплатовата маса и се мушна отдолу. Куршумите можеха да предизвикат смъртта му, но загубата на информация я гарантираше.

Свит под масата, той бързо въведе серия команди, за да запише резултатите от последното си сравнение на диск, и свърши миг преди осветлението да угасне. „Токът ли спря? - Заслуша се напрегнато, после се отпусна. Юпиесите му не бяха сигнализирали. - Има ток. Добре." Сигурно Джес беше изключила лампите.

Дейвид се надигна и погледна един от екраните, за да се увери, че командите са точни, после натисна ентър и в същия момент навън отекна мощна експлозия. Във високите прозорци на помещението проблесна ярка червена светлина.

Джес я нямаше. Металната врата зееше.

Тишина.

Той скочи на крака и се втурна към масата с оборудването. Бързо прерови купчина пликове с въздушни мехурчета, за да намери дисковете с геномната информация, поръчани от Калифорнийския университет в Санта Круз.

Отново автоматична стрелба.

Наоколо засвириха куршуми и Дейвид се хвърли на пода. Чу една пробита кутия редбул да съска и видя шуртящи тъмни струи.

Залегнал по корем с пликове в двете ръце, той отново видя Джес. Приведена надве, младата жена с усилие се вмъкна през вратата, като с една ръка стреляше към паркинга, а с другата влачеше Дом. Не беше избягала - беше отишла за бодигарда си.

Дъжд от куршуми осея бетонния под до нея. Тя пусна Ласал и се прилепи към стената до отворената врата.

Дейвид напъха пликовете под пояса си и запълзя напред.

За един ужасяващ миг Джес завъртя пистолета си и се прицели в него, но той продължи да пълзи.

— Аз ще го поема! - Хвана мъжа и го издърпа вътре. Тя светкавично се обърна и от ръкохватката на оръжието ѝ изхвърча малък пълнител, бързо заменен с нов.

Джес откри огън по паркинга — шест изстрела - и отново притисна гръб към стената, докато през вратата се изсипваше поредният град от куршуми.

За стотна от секундата погледите им се срещнаха. В ума му бушуваха десетки неизречени въпроси. Кой се опитваше да я убие, по дяволите? Можеха ли да се измъкнат? Колко боеприпаси й оставаха?

Тя презареди, докато той се опитваше да установи колко тежко е ранен изпадналият в несвяст бодигард. Лабораторията тънеше в мрак и тъй като не виждаше нищо, Дейвид разкопча якето на Дом, прокара длан по тениската му и напипа бронирана жилетка. Провери раменете му. Лявото беше мокро и лепкаво. Усети слабо, ритмично бликаща кръв.