12 те вятъра

Ала това не го безпокоеше. Беше доказан факт, че различните хора, кай или акуили, притежават различни дарби. Лисафина щеше да е пътеводителка, а Адма спокойно можеше да стане майсторка на звездните пътища. Светът имаше нужда и от двете.

Приключил с изчисленията, Мардохей се изправи и отиде при отсрещната стена, за да преброи шестоъгълните клетки, обхващащи разстоянието от кариерите в Нан Ноа до Нан Моар. Лисафина държеше лампата до стената, докато Адма издълба с костено шило ямичка в стенната мазилка на мястото, което той ѝ показа. Влажната и кисела миризма на мазилката притъпяваше почти сладкия аромат на китова мас, горяща в черупката.

Точката, която Мардохей обозначи, бележеше мястото в открито море, откъдето не се виждаше суша и където пътеводителят трябваше да промени ориентацията си по следващата звезда. Тя лесно се разпознаваше, тъй като се издигаше над хоризонтна дъска, стига тази дъска да се държеше на точно разстояние от очите, определено от червения възел на пътеводи-телското въже.

За да стигне от кариерите до тази колония, пътеводителят се нуждаеше от една хоризонтна дъска, три различни въжета с точно измерени и оцветени възли и познаване само на осемнайсет звезди. Плаването между всички местни острови и до най-близката голяма земя изискваше познаване на по-малко от двеста звезди.

Но познаването на звездните пътища между всичките дванайсет колонии и родината - тоест плаването навсякъде по света през всеки сезон - изискваше познаване на над две хиляди и четиристотин звезди, плюс признаците на морето, облаците и ветровете. Онези, които притежаваха такова знание, бяха майстори на звездните пътища, ранг, на който Мардохей се беше посветил преди пет години и който можеше да получи след още една петилетка учение. Тогава щеше да е на двайсет и щеше да прекара последните няколко години в пътешествие около света - в търсене на промени в звездните пътища, така че и други да се учат след него.

Адма запълни с яркочервена мазилка дупката, която беше направила в стенната карта. После с помощта на тънки игли от рибени кости Мардохей опъна парче фина връв по точно изчислената дъга между предишната и новата точка, за да го насочва, докато издълбае и оцвети пътя.

Когато вдигна кремъчния си инструмент към стената, земята се разтърси.

Лисафина ахна и от отворената лампа, която държеше, потече огнена диря. Беше разляла маста.

Адма погледна съученичката си с неодобрение.

- Просто Земята расте.

Мардохей се усмихна.