12 те вятъра

Стариците в работническия лагер плачеха и пееха на светлината на огъня, докато миеха мъртъвците. По-млади жени приготвяха дълги платнени ленти, с които щяха да увият телата - плат, който нямаше да използват за дрехи, а щяха да изхабят за някакъв си труп. В същото време мъжете в лагера заемаха ритмични ритуални пози край голяма клада. Надаваха силен вой и пиеха огромни количества течност, направена от корени на растението сава - не ферментирала, но все пак силна. Мардохей знаеше, че това ще продължи три дни. Дотогава развалините нямаше да бъдат разчистени.

Младият Кимаро също стоеше край огъня, но се отдели от другите, когато видя Мардохей, и му предложи едната от две половинки на кокосов орех, пълни със сава. Помощник-майсторът учтиво я прие. Беше виждал как приготвят напитката - групи акуилски мъже дъвчеха корените и ги изплюваха в общ съд. Нямаше намерение да поглъща получилата се течност, освен ако не е преварена, за да се отстранят частиците зараза. А тя не беше. Преваряването очевидно отстраняваше въздействието ѝ.

- Добре, че дойде — каза Кимаро на истинския език. Говореше така, като че ли устните му са изтръпнали, и тихо се засмя, когато не успя да изцъка както трябва. — Имам една молба към тебе.

- Разбира се.

- Бих искал да имам пътеводителски комплект. - Кимаро се олюля. Беше отпуснат, въпреки че очите му оставаха остри и ясни на светлината на огъня. — Хоризонтна дъска... комплект въжета с възли...

- Да промениш чиракуването си ли искаш? - Кимаро най-вероятно беше прекалено голям, за да учи за майстор на звездните пътища, но спокойно можеше да стане лоцман или местен пътеводител.

Младият акуил го изненада.

- Не за мен. За Натано.

- Бащата на Лисафина. Един от загиналите.

Кимаро кимна и отпи от кокосовата черупка.

- Защо?

- За да го води.

- Мъртвеца.

Повторно кимване.

- В следващия живот.

Мардохей понечи да поправи младежа.

- Това не е доказан факт.

Акуилът направи дъговидно движение с глава, сякаш мускулите му бяха твърде отслабнали, за да я поддържат изправена.

- За вас може би не е. Но за нас няма съмнение.

Мардохей го погледна с любопитство.

- Можеш ли да го докажеш?

- А ти?

- Аз няма нужда да го доказвам.

Кимаро се олюля и едва не падна, но възстанови равновесието си тъкмо навреме.

- Тогава ще се изненадаш.

Мардохей зачака обяснение.

- Когато умреш, се озоваваш при боговете. — Кимаро се засмя, разля част от напитката, много предпазливо изправи черупката и отпи.

Помощник-майсторът сложи ръка на рамото му, за да го подпре.