12 те вятъра

- Та както и да е, човек има около три милиарда и двеста милиона такива нуклеотиди — или букви, — които представляват нашата генетична информация. Пълният набор се нарича геном. Обаче се оказва, че само около един процент от тия три милиарда и двеста милиона букви съставляват действителните ни гени. Трийсетина-четирийсет хиляди определят цвета на косата и очите, ръста, почти всичките ни физически особености, може би даже много от интелектуалните ни способности, а сигурно и поведенческите ни характеристики... Та... като търсим специфични разлики в ДНК на конкретен човек, особено в тая ДНК, която се съдържа в митохондриите, които представляват...

- Имате право — прекъсна го Джес. - Може би не е нужно да слушам цялата лекция.

- В заключение: конкретните ДНК разлики могат да ни кажат откъде произхождат предците на тоя човек.

Тъкмо за това беше дошла тук.

- Можете да ги картирате ли?

- Аз не, но има една изследователска програма, Генографски проект, която върши тая работа. Разработили са карта и хронология на мутациите, много точни. Тия мутации се наричат „полиморфизми" и се съдържат в човешкия геном. А хронологията се открива в У хромозома на мъжете и в митохондриалната ДНК на мъжете и жените.

Уиър се отпусна назад и отметна с пръсти непокорен кичур черна коса от лицето си. Изведнъж придоби страшно уморен вид.

- След като знаем кога и в кои географски райони са се появили тия мутации, можем да проследим три главни миграции на хора от Африка през последните сто хиляди години. И това ни казва чии прадеди първо са се разселили на север в Европа, на изток в Азия, или пък в Индия, Австралия, Северна Америка и така нататък... и всичко това със сравнително точни дати.

- Някой от тези маркери доказва ли, че хората са се кръстосали с извънземни, както смята Айрънуд?

Уиър впери в нея тъмните си необикновени очи.

- Абсолютно нищо в академичните генетични проучвания не потвърждава такава хипотеза. Доколкото мога да преценя, неговите убеждения се основават на информация от някакви други източници. Той ги нарича „археологически и културни аномалии".

Джес се досещаше какви са тези аномалии. През вековете Семейството не беше успяло да скрие всички веществени доказателства са своето съществуване и влияние, макар че нито един сериозен изследовател не бе свързал в система малкото очевидни следи.

Уиър отново насочи вниманието си към трите компютърни екрана, по които примигваха бързо променящи се ленти.

- Айрънуд донякъде е на прав път. Програмата, която ми прати есемес, сравнява гените в човешкия геном с гени от други животни. Искам да кажа, ние имаме общи гени с всевъзможни други видове и това предполага, че целият живот на планетата произхожда от общ прародител. Обаче няма категорични доказателства, че в който и да е момент от историята на живота на Земята в процеса се е включил и извънземен източник на ДНК. Колкото и да му се ще на Айрънуд.

- Няма категорични доказателства - повтори Джес. - Което означава, че все пак има някакви доказателства, даже да не са особено убедителни.

Уиър внезапно се обърна и погледна към Дом. Джес го последва. Нейният бодигард притискаше с показалец миниатюрната слушалка към ухото си.

- Колата ли? - попита тя. Бяха дошли с брониран събърбън. Вместо сирена, при задействане алармата на шевролета сигнализираше на телефона на Дом.

Ласал кимна.

- Върви - нареди Джес. Събърбънът беше съблазнителна плячка в пуст квартал като този.

Дом извади автоматичния глок от презраменния си кобур и се забави само докато Джес покрие Уиър със собствения си пистолет в негово отсъствие. После се втурна към задния изход на помещението.

- Хм, тая врата е с аларма — съобщи младежът. - Ако я отвори, тя ще...

Щрак. Металната врата се отвори и Дом излезе навън. Не се включи никаква аларма.

Джес се обърна към Уиър и го подкани:

- Доказателствата, които не били особено убедителни...

Той продължаваше да зяпа задната врата, сякаш се мъчеше да познае как Дом се е справил с алармата.

- Дейвид. - Джес произнесе името му рязко, все едно се опитваше да привлече вниманието на дете.

Той я изгледа странно.

- Как се казвате?

Тя сама се изненада от себе си, като наруши поредното от правилата за водене на разпит, изложени й от Емил.

- Джес. Джес Макклейри.

- Вижте, Джес, от собствен опит знам, че ако преровиш достатъчно голяма случайна извадка генетични профили, няколко души винаги имат маркери, които не съвпадат с никой известен човешки геном.

- Колко души?

- Може би един на сто хиляди. Само че маркерите са изключително редки. Спомняте ли си, споменах ви за Генографския проект? Той съдържа около четиристотин хиляди генетични профила. Това означава, че в тая база данни има най-много четирима души с неидентифицирани мутации. Такъв незначителен брой обикновено се изключва като грешка, ако изобщо им обърнат внимание.

- Тогава как научихте за тях? - Следвайки логиката му, тя пресметна, че в момента на света живеят най-малко седемдесет хиляди души с неидентифицируема

Днк.

- Преди работех в ДНК лабораторията на въоръжените сили...

- В Мериленд. Знам.