12 те вятъра

- Къде?

- В Перу. - Джес видя проблясъка в очите му.

- В Андите ли? - Той се вторачи в нея. - Това е центърът на една от генетичните групи, които изолирах. Там ли се намира тоя ваш храм?

- Дадохте ли на Айрънуд други „клъстери"... за други места?

- Още два. Единият с център във Френска Полинезия, а...

- Атолът Хави ли?

- Възможно е. Не знам къде е това.

Джес стисна по-здраво пистолета. Ако не беше този човек, леля ѝ можеше още да е жива.

- Намира се във Френска Полинезия. Вулканичен остров.

- Какво население има?

- Никакво. Гола скала.

- Съжалявам. Аз... клъстерите вършат работа само за определяне на общия район. Няма начин да посоча конкретен остров.

- А третият?

- Последният, който му дадох, беше за Индия.

- В кой район?

- На границата с Пакистан... хмм... Ганганагар. Струва ми се, че това е област в Индия.

- Знам какво е. - Ако този човек казваше истината — че неговите данни могат да посочат само общия район, - явно Айрънуд ги обработваше, за да открие конкретното място. А не Уиър.

- Знаете ли какво търси той?

Младежът се поколеба.

- Не точно.

- Не точно - повтори Джес. - Значи имате известна представа.

Уиър се намръщи.

- Глупаво е.

- Не и ако ви спаси живота.

- Добре де... добре... Той търсеше доказателства, че... че преди хиляди години... може би десетки хиляди... хората са се кръстосали с извънземни.

- С извънземни ли? - Джес беше чувала, че Айрънуд вярва в древни посещения на извънземни, но идеята за кръстосването бе нова.

- Попитахте ме и аз ви отговарям. Нещо като „Колесниците на боговете" на Фон Деникен. Нали разбирате, високоразвити същества от друга планета дошли тук и ни помогнали да построим пирамидите.

Слаба вибрация до бедрото ѝ прекъсна разговора. Тя се извъртя на седалката и вдигна телефона на Уиър.

Дом беше изключил устройството, попречило на младежа да позвъни преди малко, и сега някой му се обаждаше. Тя прочете съобщението на дисплея.

- Кой е ГКП? - попита тя. — Айрънуд ли?

- Не. Това е... Главна контролираща програма. -Уиър сви рамене. — Тъпа шега. Това е моят компютър. В лабораторията ми.

Джес зачака по-подробно обяснение.

- Компютърът изпълнява дълга програма. Не може да е свършил толкова бързо, така че най-вероятно ми съобщава за положителен резултат.

- Компютърът ви ли открива географските клъстери?

- Да. Сравнява милиарди аминокиселинни секвенции. Нещо, което не можеше да се направи дори само преди пет години. Не и без суперкомпютър.

Джес вдигна джиесема.

- Това означава ли, че сте намерили нов клъстер?

- Не. Това сигурно ще стане най-рано след няколко седмици. Ако изобщо има други.

- Но досега сте открили три.

- Да.

- Има още девет. - Джес вече не се чудеше какво да прави с Уиър. Тя отвори един скрит капак на подлакътника си и натисна бутон, с който повика Дом Ласал.

- Откъде знаете?

Тя не му отговори. Разпитът беше приключил и тя бе взела решение, на каквото нямаше право. Стана от мястото си и прибра пистолета в кобура на кръста си. Вече нямаше да действа, както искаше Емил. Или Сю-Лин.

Тя беше пазителка. Щеше да го направи по свой начин.

17

В цял Ню Джърси имаше само осемнайсет бентлита от модела, който Роз Марано беше зърнала в дъжда, и само едно от тях имаше буквите ЛЕД в регистрационния си номер.

- Собственикът се казва Мордекай Диего Родригес - прочете тя от екрана на поставения зад волана на доджа лаптоп. Още чакаха под надлеза. Мечтаейки си за кафе, Лайл седеше до нея и наблюдаваше следователите от щатската полиция, които качваха джипа на Уиър на ав-товоз.

- Шейсет и две годишен - продължи младата му сътрудничка. - Професия - „консултант".

- На похитители ли? - пошегува се Лайл. - Страхотна работа, ако успееш да се вредиш.

Роз се намръщи и затрака на клавиатурата.

- Инвестиционен консултант. Това е интересно...

- Не и в последно време.

- Консултантската дейност, с която се занимава. Изкуство, редки книги, антики.

- Евентуална връзка с Гилдън?

- Да. Имаме си работа с банда зли книжари.

- Адресът, Роз?

Отново тракане на клавиатурата.

- В Мейс Ландинг е. Точно до Атлантик Сити. - Тя го погледна обнадеждено. - Бихме могли да потропаме на вратата му до половин час. Да видим къде е бил тая нощ.

От изчезването на Уиър беше изтекъл час и половина. Черното бентли и червеникавокафявият форд „Краун Виктория" на Винс Гилдън бяха обявени за издирване, ала двете коли сякаш се бяха изпарили заедно с жертвата. При тези обстоятелства Лайл се съмняваше, че господин Родригес ще си е вкъщи.

- Накарай щатската полиция да заварди дома му.

- Не искаш ли да разговаряш с него?

- Колите, които са участвали в тая работа, изчезнаха прекалено бързо. Трябва да са някъде наблизо.

- Защо не отидем направо при Айрънуд? Той е в казиното си. Можем да го пораздрусаме.

Подобен ход щеше да им достави огромно удоволствие, само че беше невъзможен.

- Айрънуд има толкова много фирми, че може да крие откраднатата база данни на повече от триста места. Докато не открием къде е, няма да чукаме на никакви врати.