12 те вятъра

Следователно Les Traditions de la Famille били точно това, за каквото се обявявали сами - писания на хора, присъствали при раждането на Първите богове и натоварени от тях да ги представляват в света, да пазят техните тайни, докато не стане възможно да бъдат споделени с всички, навсякъде.

Хора. Не извънземни.

Така твърдели Преданията.

- И как се е запазило в тайна всичко това?

Джес сви рамене.

- Като не са говорили за него. Точно обратното на това, което правя в момента.

- Цели седем хиляди години?! - Дейвид неуспешно се опита да смекчи скептицизма си. - Това прави около триста поколения. - Цифрите сами се подредиха в ума му. - Сто четирийсет и четирима души от всяко поколение означава четирийсет и три хиляди души, които са знаели всичко това, и нито един от тях не е предал Семейството, не се е отчуждил, не се е напил в някой бар и не си е излял душата, така ли?

- Не съвсем.

Усмивката ѝ предполагаше, че не я е обидил.

- Естествено някои истории от Преданията и от други писания все пак са се разпространили извън Семейството по всевъзможни причини - призна Джес. - Такава е човешката природа. Ще ги откриеш в други култури, в други легенди. Даже в други религии. Произходът им обаче не е всеобщо знание.

- Семейството е проучило тайните на поколенията и главно динамиката на успешното им запазване. Особено важни са се оказали три условия. — Тя започна да ги изброява на пръсти. - Първо: стабилност във времето. Семейството определено я притежава. Второ: строги критерии за подбор на хора, на които да бъде разкрита тайната. Ти си абсолютно изключение. Трето: неконфронтационна политика. Никога не сме се опитвали да налагаме възгледите си на никого, затова няма какво да доказваме. Хората обикновено не ни обръщат внимание, защото не представляваме заплаха, и това ни връща към нашата стабилност.

Лампата осветяваше половината от косата ѝ. „Като ореол - помисли си Дейвид. - Като ореол на ангел."

- Следващият въпрос. — Подсмихването ѝ му подсказа, че е забелязала как я зяпа.

- Добре. Какво всъщност прави през всички тия години Семейството? И защо?

Джес вдигна ръце към сребърния кръст, който носеше - по-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно движение.

- Първите богове произлезли от хората и това означава, че семето на доброто е във всеки от нас. Те дали на човека цивилизацията, за да се избавим от страх и тежък труд и да помъдреем. Когато станем достатъчно мъдри, след време самите ние ще се превърнем в богове рамо до рамо с тях.

Стори му се, че нейните думи не са отговор на зададения въпрос, а ритуална формула, многократно повтаряна, без да бъде оспорвана.

- След време, казваш. Кога? В Преданията посочва ли се колко ще отнеме този процес?

Джес поклати глава. Няколко кичура се отделиха от дългата ѝ червена коса и заблестяха на светлината. Дейвид трябваше да премигне, за да се съсредоточи отново.

- Известно ни е само, че всичко ще се промени, когато Първите богове се завърнат при нас.

- Отишли ли са си?

Тя продължаваше да държи кръста си, но Дейвид забеляза, че пръстите й се напрягат.

- Преди девет хиляди години. Оттогава всеки от нас, който прочете Преданията, се сблъсква със „загадката на Обещанието", както я наричаме. Знаем какво е Обещанието - ясно е обяснено в Преданията. Първите богове ще се върнат при нас и тогава ще се изпълни тяхното Обещание, че всички ние, всички хора, ще станем богове рамо до рамо с тях. Затова Семейството съхранява знанието, което са ни дали, и го умножава, готвейки се за този ден. Просто не знаем кога ще настъпи той.

Начинът, по който говореше младата жена, разкриваше повече от думите ѝ. Все едно се стремеше да убеди себе си, а не него. Все едно я смущаваше нещо друго в тази древна загадка. Нещо, което премълчаваше.

- Защо са си отишли Първите богове? - попита той.

- Не знаем.

- Имаш ли представа къде са отишли?

- На Белия остров.

- На Белия остров. - Дейвид впери очи в нея. - Не знаете къде е той, нали?

Начинът, по който Джес въртеше кръста в ръцете си, му подсказа, че е прав.

- Всяко следващо поколение има нова теория, всъщност нови въпроси. Думата „бял" цвят ли означава? Или става въпрос за производство, фабрика за ленени тъкани отпреди хиляди години? Или е място на чистотата? Реално място, например Арарат? Истински остров? Атлантида? Малта? Място, покрито с лед и сняг, например Гренландия или Антарктида? Или в края на краищата просто философско състояние на ума?

- Ти как смяташ? — попита я Дейвид.

- Ако знаехме защо са ни напуснали Първите богове, може би щяхме да разберем къде са отишли. - Джес сякаш понечи да продължи, после се отказа и се изправи. - Спи ми се.

Той също стана, макар че още не искаше да се сбогуват.

- Утре е голям ден. - Дейвид се озърна към тежките завеси на прозореца, като че ли погледът му можеше да мине през тях, през нощния мрак и да стигне до замъка Тинтаджъл на осем километра оттам.

Той я изпрати до вратата. Джес спря на прага и се поколеба.

- Дано се окажеш мой братовчед. Иначе, след всичко, което ти разказах...