12 те вятъра

Специалният агент не виждаше основание да се признае за победен.

- В такъв случай още какво трябва да намерим?

Кингсбъро погледна към вътрешната стена, която разделяше помещението.

- За глобална база данни с такива възможности... трябва да намерим поне още три хиляди и петстотин харда, освен тия осемстотин и петдесет. Всички свързани в мрежа. - Капитанът прехвърли диска, който носеше, в другата си ръка. - Ако бях на ваше място, щях да започна да търся още няколко помещения с контролирана среда.

- Няма да ги открием - каза Роз.

- Защо?

- Защото тук няма външна мрежа. Тия терминали са свързани помежду си и с хардовете в другата стая. И толкова. Тук даже няма обикновена телефонна линия, тъй че е невъзможно да имат достъп до друга база данни или мрежа.

- Това е проблемът - потвърди Кингсбъро. - Както и да е създадено, онова изображение от разпечатката трябва да идва от нещо повече от ГСРСА. Защото е обработена много повече информация, отколкото може да са съхранявали тук.

Роз се заоглежда в търсене на вдъхновение.

- А какво ще кажете за това? Айрънуд някак е успял да си осигури достъп до друга база данни, подобна на ГСРСА, само че... по-добра.

Капитанът също се озърна, за да се увери, че не ги чуват, приближи се към тях и сниши глас.

- Сателитната система ИМПЕРИЯ, резултат на която е ГСРСА, радарите със синтезирана апертура, които използват спътниците... единствено нашата страна разполага с такава технология.

- Тогава има друга вероятност - каза Лайл. - Щом ние можем да запазим ИМПЕРИЯ в тайна от другите страни, възможно ли е други страни да крият от нас своя вариант на същата технология?

Кингсбъро се замисли над тази идея.

- Защо Айрънуд ще краде ГСРСА, за да я продаде на друга държава, щом тая държава вече има по-добър вариант?

- Освен ако... - тихо произнесе Роз.

- Какво? - подкани я шефът ѝ.

- Ами ако Айрънуд не е искал да продаде ГСРСА? Ако той е крайният потребител?

Лайл се смая. Не се беше сещал за това.

- Значи... той получава копие на ГСРСА за себе си... и купува или открадва подобна база данни от Китай или Русия...

- Или от Швейцария - прибави агентката.

Капитанът от Космическото командване на САЩ се смути.

- От Швейцария ли? Те нямат шпионски сателити.

Роз погледна Лайл, искаше разрешение.

Той кимна.

- Давай.

- Преди нашият вътрешен човек да изчезне, по него стреляха лица, работещи в частна охранителна фирма с централа в Цюрих - започна тя. - „Крос Икзекютив Протекшън". Преди две седмици пък арестувахме друг тип от „Крос" - и той участва в престрелка, в която беше замесен Уиър.

- Само че преди две седмици човекът от „Крос" явно се опитваше да защити Уиър - прибави Лайл. - А в деня на изчезването му хората от „Крос" искаха да го спрат.

Капитанът се замисли и изрече очевидното:

- Уиър е сключил сделка с „Крос" и после се е отметнал.

- Сключил е сделка с някого, да - съгласи се специалният агент. - Случайно да сте чували за фондацията „Макклеъри"?

Кингсбъро поклати глава.

- И ние не бяхме. Оказа се, че тя е собственик и единствен клиент на „Крос".

- Частна армия, така ли? - попита капитанът.

- Нещо подобно.

- Що за фондация е това?

- Научни изследвания, такива неща. Финансира археологически разкопки, дава университетски стипендии, спонсорира музеи... всичко изглежда законно.

- Изглежда?!

Лайл сви рамене.

- Имат частна армия. Или поне частни сили за сигурност. Които по някакъв начин са свързани с Уиър.

- Щом вие сте използвали Уиър, за да проникнете в организацията на Айрънуд, „Крос" или техни служители може да са правили същото. Уиър е пионка, попаднала насред цялата тая работа.

- В такъв случай възниква един основен въпрос — каза Лайл. - Дали фондацията „Макклеъри” се е опитвала да се добере до Айрънуд, за да купи от него ГСРСА, или те са му я продали?

- Мислите, че една изследователска фондация е замесена в международен шпионаж?

- В това разследване има толкова много неочаквани обрати, че не знам какво да мисля. Фондацията притежава милиарди, десетки милиарди. Може така да печелят парите си - като купуват и продават държавни тайни.

- Струва си човек да се поразрови - заяви Кингс-бъро.

- Ще го направим. - Лайл го изчака да каже още нещо, но той мълчеше. Беше време да продължат нататък.

Кингсбъро схвана намека.

- Ще проверя останалите хардове. Може случайно да са пропуснали да изтрият някой от тях. - Той се насочи към цилиндричната врата и влезе в херметично изолираното помещение.

Роз строго изгледа Лайл.

- Сега пък какво има? - попита той.

- Някаква причина да не споменеш за основния проблем?

- Да. Искам да запазя репутацията си на рационален следовател.

- Извънземните са си на Айрънуд. Става дума за неговите убеждения, не за твоите.

- Това е легенда, Роз. Нали се сещаш, за да заблуди агентите от ФБР, Тони Сопрано казва, че отива да вземе десерта, а всъщност има предвид незаконна стока.

- Тогава за какво разговарят Айрънуд и Уиър, щом не става дума за извънземни? За руснаци ли? За китайци? Или швейцарци?

- Да не ме убеждаваш, че има извънземни?