12 те вятъра

- Не се тревожи - отвърна Дейвид. — Утре ще открием нов храм. Обещавам.

Бързо и сякаш спокойно, Джес свали тънката сребърна верижка с кръста от шията си и я постави на неговата.

- Давам ти Дванайсетте вятъра на света, защото никой не знае къде ще умре - пак с онзи ритуален ритъм изрецитира тя.

Тази нощ Дейвид си легна с нейния кръст в ръка. Мислеше си за Дванайсетте вятъра и къде ще го отнесат в собственото му търсене.

Също като Джес, той не знаеше къде ще умре.

Знаеше само кога.

А сънят все не идваше.

33

За пред обществеността и пресата започналият в 6,00 обиск на ФБР в „Атлантик Сити Инкаунтърс" беше свързан с правните битки на Холдън Айрънуд с Министерството на финансите. На пресконференцията не се спомена за специален агент Джак Лайл, агент Роз Марано и другите единайсет специалисти от Бюрото за специални разследвания на военновъздушните сили, всички със сини якета на ФБР и съответните служебни карти.

За по-малко от час намериха компютърната система. Освен тайнствено изчезналия милиардер, Джак Лайл откри там всичко, което търсеше - но нищо, което можеше да използва.

Облечен в цивилни дрехи и яке на ФБР, капитан Тревър Кингсбъро, компютърен специалист от Космическото командване на САЩ. им съобщи лошата новина в изолираната част на Червения салон.

Той показа на Лайл и Роз един от дисковете, който беше свалил от металния стелаж в средата на леденото помещение.

- Добрата новина е, че системата има осемстотин и петдесет едно цяло и половина терабайтови хот cуап харда като тоя — съобщи капитанът. - Ако е със стандартна конфигурация, това означава около петстотин и седемдесет харда, които могат да поберат цялата база данни ГСРСА, двеста за манипулирането ѝ и осемдесетина за резерв.

Лайл пропусна покрай ушите си тези числа и се съсредоточи върху нещо по-важно.

- Обаче не ми изглеждате много радостен.

- Всички хардове, които проверих, са празни. Едва ли ще открием доказателства, че базата данни е била използвана тук.

Роз реагира преди шефа си.

- Няма как да изтриеш осемстотин и петдесет терабайта за един час.

- Със софтуер няма как - съгласи се Кингсбъро. - Но я погледнете тук. - Той занесе диска на малка работна маса. - Това познато ли ви е?

Роз вдигна нещо като голям сешоар с плътен кожух от червена пластмаса - без нито един отвор. На масата имаше още пет такива, всеки с дълъг електрически шнур и щепсел.

- Това е старо изтриващо устройство. Създава мощно магнитно поле. Предназначено е за едновременно изтриване на голям брой видеокасети.

- Ще можете ли да възстановите нещо от информацията, която е била в тях? - попита Роз.

- Ще ги проверим сектор по сектор, обаче... ще подържите ли няколко секунди тия изтриващи устройства на трийсетина сантиметра от хардовете... край.

- Не забелязах изтриващи устройства в другата стая - каза тя с присвити очи. Беше ѝ хрумнало нещо. Лайл се обнадежди. - Басирам се, че компютърджиите не са успели да ги използват на своите терминали.

Тя мина решително през цилиндричната врата и излезе във външната част на Червения салон. Лайл и Кингсбъро я последваха.

На всяко от осемте работни места в помещението имаше специалист от БСР или военновъздушните сили. До голямата маса чакаха двама от програмистите на Айрънуд с пластмасови белезници на китките.

Едната се казваше Кийша Харъл. Беше приблизително на възрастта на Роз, с раста прическа, дънки и тениска с голям зелен динозавър и надпис „Не забравяй". Лайл не разбра хумора, но асистентката му го намери за смешен. Естествено.

Вторият арестант беше Джуст Чато, висок, тромав мъж, който седеше с наведена глава и съсредоточено наблюдаваше нещо интересно на пода или пък острия като нож ръб на грижливо изгладените си джинси.

Специалистите от БСР ги бяха заварили в Червения салон. Засега те отказваха да отговарят на всякакви въпроси, което обикновено означаваше, че знаят нещо. Щеше да дойде и техният ред.

Лайл търпеливо изчака, докато Роз размени няколко думи с един от специалистите и после двамата провериха нещо в неговата дебела червена папка с етикет „Секретно". Мъжът започна да пише на клавиатурата, а Роз застана зад него. Появилият се на екрана текст очевидно ги зарадва и тя се върна при Лайл, за да му обясни защо.

- Фасулска работа. Намерихме една директория на харда, в която са посочени файлове във формата на ГСРСА. Това би трябвало да ни стига, за да докажем, че терминалът е имал достъп до данните.

Това обаче не задоволи капитан Кингсбъро.

- Може да не е чак толкова просто - възрази той. - Както казах, има две причини за безпокойство: първо, че всички хардове са изтрити, и второ, че системата не е достатъчно голяма за онова, което трябва да прави.

- Защо да не е? - попита Лайл.

- При онази разпечатка на неизвестното крайбрежие, която ни дадохте, резолюцията е поне шест пъти по-голяма от резултата, който може да даде ГСРСА. Освен това на нея се вижда структура на около трийсет метра под земята. ГСРСА може да стигне най-много до два-три метра дълбочина, и то при съответните почви и влажност, а не скали, каквито имаме на разпечатката.