16:50 от Падингтън

Момчетата влязоха с Крадък през задната врата на къщата. Изглежда това беше обичайният им начин на влизане. Кухнята беше светла и радваше окото. Навлякла голяма бяла престилка, Люси точеше тесто за сладки. Облегнат на кухненския бюфет, Брайън Истли я наблюдаваше с почти кучешка преданост. Той подръпваше с една ръка големите си руси мустаци.

— Здравей, татко! — мило го поздрави Алегзандър. — Пак ли си тук?

— Харесва ми в кухнята — отвърна Брайън и добави: — Госпожица Айлсбароу няма нищо против.

— Не, разбира се — потвърди Люси. — Добър вечер, инспектор Крадък.

— В кухнята ли идвате да разследвате? — заинтригувано попита Брайън.

— Не точно. Господин Седрик Кракънторп е все още тук, нали?

— О, да, Седрик е тук. Искате да го видите?

— Ще ми се да поговоря с него.

— Ще ида да видя дали не е излязъл — каза Брайън. — Може да е отишъл до кръчмата.

Той се отмести от бюфета.

— Много ви благодаря — обърна се към него Люси. — Ръцете ми са целите в брашно, иначе щях да отида аз.

— Какво правиш? — нетърпеливо попита Стодарт-Уест.

— Плодова пита с праскови.

— О! — възкликна момчето.

— Наближава ли време за вечеря? — поинтересува се Алегзандър.

— Не.

— Жалко! Ужасно съм гладен.

— В килера има малко от кейка с джинджифил.

Момчетата се втурнаха едновременно и се сблъскаха на вратата.

— Приличат на скакалци — отбеляза Люси.

— Моите поздравления! — възкликна Крадък.

— За какво по-точно?

— За изобретателността ви във връзка с това.

— Във връзка с какво?

Крадък посочи папката с писмото.

— Много сполучливо направено — добави той.

— За какво говорите?

— За това, мило момиче, за това — той почти измъкна плика.

Люси неразбиращо се беше втренчила в инспектора. Изведнъж той се почувства объркан.

— Вие не сте фалшифицирали тази улика и не сте я сложили в пералнята, за да могат момчетата да я открият? Отговорете ми бързо.

— Нямам ни най-малка представа за какво говорите!

— Да не би да искате да кажете, че…

Като видя, че Брайън се връща, Крадък бързо пусна папката в джоба си.

— Седрик е в библиотеката — уведоми го той. — Заповядайте вътре.

Брайън зае мястото си до кухненския бюфет. Инспектор Крадък влезе в библиотеката.

II.

Седрик Кракънторп изглеждаше доволен да види инспектора.

— Продължавате да разследвате тук? — попита той. — Върви ли?

— Бих могъл да кажа, че имаме известен напредък, господин Кракънторп.

— Открихте ли на кого е трупът?

— Все още не е напълно идентифициран, но имаме доста интересна хипотеза.

— Браво!

— Като изхождам от последната информация, която получихме, бих искал да науча още нещо. Започвам с вас, мистър Кракънторп, тъй като сте тук в момента.

— Няма да остана дълго. След един-два дни се връщам отново в Ибиса.

— Значи съм дошъл тъкмо навреме.

— Питайте.

— Бих ви помолил най-подробно да ми разкажете къде сте били и какво сте правили на 20 декември, петък.

Седрик му хвърли бърз поглед. После се облегна назад, прозя се, прие безгрижен вид и сякаш изцяло се отдаде на усилията да си спомни.

— Както вече ви казах, бях в Ибиса. Бедата е, че там дните толкова много си приличат. Сутрин — рисуване, от три до пет часа следобед — сън. Може и да нахвърля нещо, ако светлината е подходяща. После идва ред на аперитива в кафенето на площада — понякога с кмета, понякога с доктора. След това импровизирана вечеря. По-голямата част от вечерта преминава в бара на Скоти с някои приятели, които не са толкова известни личности. Казаното дотук ще свърши ли работа?

— Бих искал истината, господин Кракънторп.

Седрик се поизправи на стола.

— Инспекторе, забележката ви е много обидна.

— Така ли мислите? Господин Кракънторп, казахте ми, че сте напуснали Ибиса на 21 декември и същия този ден сте пристигнали в Англия.

— Точно така. Ем! Ей, Ема!

Ема Кракънторп влезе през вратата, свързваща библиотеката със съседната стая. Премести въпросително поглед от Седрик към инспектора.

— Виж, Ема, пристигнах за Коледа предната събота, нали? Дойдох направо от летището.

— Да — учудено потвърди Ема. — Беше тук около обед.

— Видяхте ли? — обърна се Седрик към инспектора.

— Сигурно ни мислите за много глупави, господин Кракънторп — любезно отговори Крадък. — Знаете, че можем да проверим тези неща. Мисля, че ако ми покажете паспорта си…

Той замълча в очакване.

— Не мога да намеря проклетото нещо — промърмори Седрик. — Търсих го сутринта, за да го изпратя в бюрото „Кук“.

— Мисля, че можете да го намерите, господин Кракънторп. Но всъщност не е необходимо. От регистрационната карта става ясно, че сте влезли в страната вечерта на 19 декември. Сега може би ще ми разкажете къде сте били от този момент до 21 декември по обед, когато сте пристигнали тук.

Седрик наистина изглеждаше много ядосан.

— Днес животът е отвратителен! — сърдито отбеляза той. — Цялата тази бумащина, попълване на разни формуляри. Ето какво се получава в една бюрократична държава. Вече не можеш да идеш, където искаш и да правиш каквото ти харесва! Някой вечно задава въпроси. За какво все пак е целият този шум около двайсети? Какво му е толкова специалното на двайсети?