Читаем 24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай полностью

Знам го. Явление, познато на художниците баталисти от много направления. Спомням си историята, която разказа Ойген Херигел, за учението при майстор по киудо, за натягането на лъка и чакането, чакането, докато нещо даде сигнал за отпускането на тетивата. Две години е правил това, преди неговият сенсей да му даде стрела. Забравила съм колко още след това е репетирал действието със стрелата. После всичко това започва да се свързва, безвременният миг на навременността ще дойде и стрелата трябва да полети, да полети към целта. Минало е много време, докато разбере, че този миг идва винаги в края на едно издишване.

В изкуството, както и в живота. Изглежда, че много важни неща — от смъртта до оргазма — стават в момент на пустота, в точката на несигурност в дишането. Изглежда, всички те са отражение на смъртта. Това е много дълбоко проумяване за човек като мен, защото силата ми категорично трябва да бъде извлечена от моята слабост. Това е контролът, умението да се намери този особен момент, който ме смущава най-много. Но както при ходенето, говоренето или износването на дете, вярвам, че нещо в мен знае къде е то. Вече е твърде късно да се опитвам да направя от него мост към съзнанието си. Имам малките си планове. Подредих ги на полица в дъното на съзнанието си. Трябва да ги оставя и да се обърна към други неща.

Междувременно попивам момента с дълбока глътка солен въздух, като си казвам, че океанът си е океан, рибарят си е рибар и Фуджи е само една планина. После бавно го издишвам…

7. Планината Фуджи от подножието

Огън отвътре, зимни следи отгоре като кичури побеляла коса. Гравюрата е малко по-страшна от действителността тази вечер. Тази ужасна червена отсянка не грее над мен срещу орда буреносни облаци. И все пак не съм равнодушна.

Трудно е да не застанеш с известен трепет пред древните сили на Огнения кръг, да се хлъзгаш назад през геологичните ери към времето на създаване и разрушаване, когато са образувани новите земи. Великите потопи, бомбените взривове и заслепявания, танцът на светлината като корона…

Медитирам върху огъня и се променям.

Миналата нощ спах в двора на малък шингонски храм сред храсти, оформени като дракони, пагоди, кораби и чадъри. В храма множество най-обикновени поклонници и свещеникът изпълни за нас гома — огнена служба. Огньовете на Фуджи ме помнят, както тя ми напомни за Фуджи.

Свещеникът, млад мъж, седна пред олтара, където беше съдът с огъня. Занарежда молитвата и запали огъня, а аз гледах напълно омагьосана от ритуала, когато той започна да подхранва огъня със сто и осем дървени пръчици. Те, както ми казаха, са сто и осемте илюзии на душата. Макар и да не ми е познат пълният им списък, почувствах, че мога да изляза с няколко нови. Няма значение. Той пееше, прозвънваше със звънчето, удряше гонгове и барабани. Погледнах към другите хенро. На всички лица беше изписана пълна вглъбеност. На всички освен на едно.

Друга фигура се беше присъединила към нас в пълната тишина и застана в сенките от дясната ми страна. Целият беше облечен в черно, а голяма, висока яка скриваше долната част на лицето му. Бе се вторачил в мен. Когато очите ни се срещнаха, той отмести поглед и се загледа в огъня. След малко направих същото.

Свещеникът добавяше тамян, листа, масла. Огънят цвъртеше и пръскаше, пламъците подскачаха, сенките танцуваха. Започнах да треперя. Имаше нещо познато в този мъж. Не можех да го определя, но трябваше пак да го погледна.

Много бавно се придвижвах надясно през следващите десет минути, сякаш се стремях да си намеря по-добро място, за да наблюдавам церемонията. След това внезапно се обърнах и отново погледнах към мъжа.

Хванах го, че ме изучава, и той пак бързо отмести очи. Но танцът на пламъците този път го освети право в лицето и рязкото дръпване на главата му я извади от прикритието на яката.

След този мигновен поглед вече бях сигурна, че това е човекът, който бе пилотирал малкия жълт самолет над мен миналата седмица в Тамагава. Макар че не носеше златна обица, имаше засенчена вдлъбнатина в меката част на лявото ухо.

И нещо повече. Сега, когато видях цялото му лице, бях убедена, че съм го виждала някъде преди години. Имам необикновено добра памет за физиономии, но по някаква причина не можех да наместя тази в предишния й контекст. Той обаче ме изплаши и почувствах, че за това има сериозна причина.

Церемонията продължаваше, докато и последната пръчица бе сложена в огъня, и свещеникът завърши литургията си, докато дървото изгоря и угасна. Тогава той се обърна, ограден от светлина, и каза, че е време всеки, който боледува, да се натрие с лечебен дим, ако желае.

Двама поклонници пристъпиха напред. Бавно се присъедини трети. Пак хвърлих поглед надясно. Мъжът бе изчезнал така безшумно, както се бе и появил. Огледах целия храм. Той не се виждаше никъде. Почувствах докосване по лявото си рамо.

Обърнах се и видях свещеника, който тъкмо ме беше докоснал леко с тризъбия меден предмет, използван от него по време на церемонията.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Para bellum
Para bellum

Задумка «западных партнеров» по использование против Союза своего «боевого хомячка» – Польши, провалилась. Равно как и мятеж националистов, не сумевших добиться отделения УССР. Но ничто на земле не проходит бесследно. И Англия с Францией сделали нужны выводы, начав активно готовиться к новой фазе борьбы с растущей мощью Союза.Наступал Interbellum – время активной подготовки к следующей серьезной войне. В том числе и посредством ослабления противников разного рода мероприятиями, включая факультативные локальные войны. Сопрягаясь с ударами по экономике и ключевым персоналиям, дабы максимально дезорганизовать подготовку к драке, саботировать ее и всячески затруднить иными способами.Как на все это отреагирует Фрунзе? Справится в этой сложной военно-политической и экономической борьбе. Выживет ли? Ведь он теперь цель № 1 для врагов советской России и Союза.

Василий Дмитриевич Звягинцев , Геннадий Николаевич Хазанов , Дмитрий Александрович Быстролетов , Михаил Алексеевич Ланцов , Юрий Нестеренко

Фантастика / Приключения / Боевая фантастика / Научная Фантастика / Попаданцы