61 часа

— Вероятно става въпрос за съоръжение, построено по време на Студената война, което е останало недовършено — сви рамене Ричър. — В един момент идеята е била добра, а в следващия са я зарязали. По онова време често са се случвали подобни неща, защото стратегията се е променяла непрекъснато. Или защото никой не е имал представа какво са правили там. Което не е толкова важно. Каменната сграда е далеч по-устойчива на нападение с малокалибрено оръжие в сравнение с барака или каравана, но доколкото разбирам, вие не планирате престрелки.

— Просто трябва да сме сигурни.

— Не мога да ви помогна. Не съм служил там, дори не съм чувал за това място.

— Може би ще успееш да научиш нещо, ако използваш стари връзки.

— Доста отдавна съм напуснал армията.

— Би могъл да отидеш и да хвърлиш едно око.

— На какво? Каменната сграда си е каменна сграда. Военните използват същия камък за строителство като всички останали.

— Защо тогава са струпали стотина работници там?

— Какво имаш предвид?

— Подозираме, че става въпрос за някакво подземно съоръжение. А каменната къща е само вход към него. Долу може би има цял лабиринт. Може би там е лабораторията им. Това обяснява отсъствието на пожари и взривове на повърхността. Може би са превърнали мястото в крепост, с големи запаси от храна, вода и оръжие. Нещата могат да станат много сериозни, а ние не желаем усложнения.

Питърсън стана да вземе още две бири от хладилника. Стигнали сме до средата на разговора, помисли си Ричър. А може би и по-малко, ако там са се охлаждали шест бутилки в картонена опаковка.

— Това не е всичко — рече Питърсън.

— Не думай — отвърна Ричър.

— Прибрахме главатаря им, но те продължават да функционират. Някой издава заповеди, които се изпълняват.

— Може би шефът си има заместник.

— При бандите няма такова нещо.

— Значи той има връзка с тях. Мобилен телефон или писмени инструкции, които някой изнася от ареста.

— Изключено.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— Остава адвокатът му. Всекидневни визити, по време на които вашият човек издава устни заповеди, а адвокатът ги предава надолу по веригата.

— И ние си го помислихме. Но не е така.

— Откъде знаеш?

— Стаята за посещения е под видео и аудио контрол.

— Въпреки поверителния характер на разговорите между адвокат и клиент? Законно ли е?

— Може би. Затворът е нов, а в закона има куп добавки и изменения.

— Той не е федерален затворник.

— Добре де, може би не е съвсем законно.

— Но въпреки това го правите?

— Да — кимна Питърсън. — Но до този момент не сме хванали никакви инструкции или конкретни детайли. Нищо не се записва на хартия, няма предаване на бележки.

— Чували ли сте за Четвъртата поправка? Тя може да ви прецака тотално.

— Нямаме намерение да използваме нищо от чутото. Дори прокурорът не знае, че го правим. Целта ни е да получим някакво предварително предупреждение за евентуални действия срещу свидетелката. Нищо повече.

— С нея нещата са наред. Постарали сте се добре. Все пак става въпрос само за месец. Дори и ако нещата се проточат.

— Ние се явихме на конкурс за този затвор.

— Холанд ми каза — кимна Ричър. — Като завод на „Тойота“. Или на „Хонда“.

— Трябваше да дадем, за да получим.

— Винаги е така.

— Служителите в подобен род заведения получават данъчни облекчения. Построихме нови къщи, разширихме училището.

— Но?

— Трябваше да подпишем техния кризисен план.

— Който гласи?

— Да играем точно определена роля в случай на бягство.

— Която е?

— Целият личен състав на болтънската полиция заема позиция на предварително очертан периметър на километър и половина около затвора.

— Целият?

— До последния човек, независимо кой е на смяна и кой почива. Няма болни, няма заспали.

— Сериозно ли говориш?

— Бяхме принудени да подпишем. За доброто на града.

— Лошо — промърмори Ричър.

— Много лошо — съгласи се Питърсън. — Включи ли се сирената, трябва да зарежем всичко и да потеглим на север. Целият личен състав, до последния човек. А ако това се случи в рамките на следващия месец, Джанет Солтър остава без никаква охрана.

9

Ричър довърши втората си бира и каза:

— Това е лудост.

— Само в действителност, но не и на хартия. На теория трябва да получим подкрепление от магистралните патрули. А федералните вече ни предложиха закрила за мисис Солтър. Работата е там, че през зимата магистралните патрули са постоянно навън, обикновено на часове разстояние от тук, а мисис Солтър отказва федерална закрила. Според нея не тя, а рокерите трябва да бъдат заключени някъде надалеч.

— Май имате проблем — въздъхна Ричър.

— На мен ли го казваш?

Ричър извърна глава към прозореца, зад който белееше осветеният от луната сняг.

— Но времето не е особено подходящо за бягство, нали? И ще остане такова може би месеци. Половин метър девствен сняг покрива всичко в радиус от осем километра. Ако някой реши да прескочи оградата, или каквото имат там, ще умре от студ в рамките на един час. Или ще бъде преследван с хеликоптер. Следите му ще личат отдалеч.

— Вече никой не бяга пеша — поклати глава Питърсън. — По-вероятно е да опитат с някой камион за провизии или нещо подобно.