61 часа

— „Инфинити“ — поясни Питърсън. — Японска кола, луксозно изпълнение на „Нисан“. Шестцилиндров V-образен двигател, четири по четири. Всички гуми са зимни. Практична и същевременно луксозна кола, достатъчно лъскава, за да привлече вниманието на всеки адвокат от Южна Дакота.

Колата беше сребриста. Сравнително чиста, с малко следи от предишни пътувания. Отразената от снега светлина ѝ придаваше призрачен вид. Стъклото откъм шофьора беше свалено докрай. Предпазният колан приковаваше мъртвеца към облегалката. Беше частично покрит с тънък слой сняг. Брадичката му опираше в гърдите. Спокойно можеше да мине за заспал, ако не беше дупката в главата му.

Именно дупката беше обект на снимка номер пет. Намираше се в средата на челото. Като трето око. Беше ясно, че човекът е гледал напред и малко встрани. В посоката, от която е бил застрелян. Гледал е право в оръжието. Кръвта от изходящата рана беше изпръскала стъклото диагонално зад него. После главата беше клюмнала, завъртайки се в централно положение.

Останалите снимки бяха на тялото и вътрешността на купето, заснети от всички възможни ъгли. Направи много снимки, беше казал Ричър. И Питърсън беше изпълнил съвета буквално. На мястото пред дясната седалка се виждаха чифт гумени ботуши. В центъра на арматурното табло беше закрепено малко никелирано чукче в комплект с други инструменти. Ричър беше виждал рекламни брошури за него, раздавани най-често в самолетите. Те твърдяха, че чукчето е незаменим помощник в случай на катастрофа, защото с негова помощ разбивате челното стъкло и се измъквате навън, ако вратите са блокирани. В дръжката му има сгъваем нож, с който прерязвате коланите. Отличен аксесоар за организирани хора, които се интересуват от автомобили. Но Ричър се съмняваше, че някой се е възползвал от него през цялата дълга история на автомобилостроенето. Най-вероятно не.

Лостът на автоматичните скорости беше на позиция „паркиране“, а ключът беше завъртян в работно положение. Оборотомерът показваше 800 оборота на празен ход, а на километража бяха регистрирани по-малко от 16000 километра. Температурата в купето беше фиксирана на 21 градуса. Радиото беше настроено на една от местните УКВ станции, а копчето за усилване беше завъртяно доста наляво. Музиката бе звучала доста тихо. Стрелката на резервоара беше близо до максимума.

— Разказвай — рече Ричър.

— Добре — кимна Питърсън. — Нокс е зад волана на автомобил и пътува в източна посока. И двамата карат бавно заради лошия път. Нокс засича приближаването на адвоката, смъква стъклото и му маха да спре. Онзи намалява скоростта и спира. Вероятно предполага, че Нокс иска да го предупреди за някаква опасност напред. Застават един срещу друг, но всеки в различна посока. После Нокс го прострелва и продължава по пътя си.

— Кой е открил тялото?

— Друг шофьор, пътуващ на изток. Пет-десет минути след стрелбата. Човекът намалил скоростта, огледал тялото и ни се обадил от бензиностанцията, която е на три километра от мястото, защото нямал мобилен телефон.

— Нокс десняк ли е?

— Не знам. Но повечето хора са десняци.

— Открихте ли гилзата?

— Не.

— Ако Нокс е десняк, трябва да е стрелял диагонално през тялото си. Нужно му е било пространство, за да протегне ръка. Дулото трябва да е стърчало от прозореца, макар и с малко. Затворът на глока се намира вдясно на цевта. Следователно той трябва да е подбрал позицията си така, че гилзата да остане в колата. Доста трудна задача, особено предвид факта, че не е имал възможност да се прицели. Но въпреки това е улучил жертвата си между очите. Трябва да е страхотен стрелец. Нокс такъв ли е?

— Не знам.

— Опитай се да разбереш.

— Според мен гилзата се е ударила в рамката на вратата или в предното стъкло, а после е отскочила във вътрешността на купето.

— Какво превозно средство е използвал?

— Подготвено предварително. Вчера се появява в града, а днес се среща с някого. Може би рокер, който му осигурява превозното средство. Най-вероятно пикап. Свършва си работата, връща пикапа и тръгва да се прибира пеша. А ние го арестуваме.

Ричър не каза нищо.

— Хората, при които го настанихме снощи, твърдят, че ги е предупредил да не го чакат през деня. Бил мрачен и неспокоен като човек с проблеми.

— Тази сутрин го засякох в кафенето — рече Ричър.

— Как се държеше?

— Беше мрачен и неспокоен. Оплака се, че няма да му платят надницата. Може би се тревожеше, че ще си загуби работата.

— Бил е нервен преди изпълнението на задачата.

— А откъде е знаел каква е колата на адвоката?

— От човека, който му е доставил превозното средство.

— Как е разбрал, че адвокатът ще бъде точно на този път в точно определен час?

— Аритметиката е проста. Фалшивата среща в затвора е насрочена за дванайсет по обед. Останалите изчисления са лесни, включително и пътят, по който ще мине. Всички знаят, че магистралата е затворена.