61 часа

— Аз лично въобще не мога да приема версията за начина, по който се е добрал до тук. Много е сложно. Той твърди, че някаква кола се е хлъзнала право към него. Няма как да го уреди предварително, нито пък да си го измисли. В автобуса имаше двайсет и един потенциални свидетели.

— Но никой не е видял нищо.

— Няма как да го е знаел предварително.

— Може би това за колата е вярно — въздъхна Питърсън. — Може би е взел мигновено решение да се възползва от случилото се, вместо да отбива за почивка на паркинга преди детелината. Бързо ли реагира?

— Не знам, защото бях заспал — отвърна Ричър.

Питърсън замълча.

— Според мен сте арестували не когото трябва — рече Ричър.

— Ченгетата мразят тези думи.

— Знам. И аз съм бил ченге. Но такава е истината.

— В джоба му имаше пистолет, с който беше стреляно съвсем наскоро.

— Значи случаят е приключен, така ли? — попита Ричър.

— До голяма степен.

— Но?

— Няма „но“. Мисля, че наистина е приключен.

— В такъв случай свалете охраната на Джанет Солтър.

— Това не го решавам аз.

— А как щеше да постъпиш, ако решението беше твое?

— Не знам.

— Холанд ще го направи ли?

— Ще изчакаме и ще разберем.

Три без пет следобед.

Оставаха трийсет и седем часа.

16

Холанд не го направи. Не защото вярваше в невинността на Джей Нокс, а защото залогът бил достатъчно висок, за да оправдае втори опит на лошите. А ако се наложи — трети, четвърти и пети. Следователно Джанет Солтър щеше да остане под охрана, докато започне съдебният процес.

После Джей Нокс проговори и нещата отново се промениха.

Нокс заяви, че открай време носи пистолет за самозащита. Каза още, че бил мрачен и депресиран заради инцидента с автобуса и решението на работодателите му да орежат заплатата му. Не харесвал нещастниците, в чиято къща го настанили, и затова отишъл да закуси в кафенето, където възнамерявал да остане дълго. Но там го заварил Ричър, който го ядосал и го накарал да предприеме дълга самотна разходка. Искал да се успокои. Така се озовал на дървено мостче над замръзнала рекичка и видял пътна табела, която предупреждавала: Опасност от заледяване. Надписът го вбесил дотолкова, че той извадил пистолета и прострелял табелата. Деяние, за което бил готов да се извини. След което добави, че почти всички табели в района били надупчени от куршуми.

Спомни си къде се намира мостчето, спомни си къде беше стоял. Описанието му беше доста точно и от него можеше да се заключи къде е паднала гилзата.

Питърсън очевидно знаеше местонахождението на мостчето. То се оказа близо до мястото, на което бяха арестували Нокс. Той прецени, че ако Нокс наистина е бил там, следите му едва ли щяха да бъдат напълно затрупани от падащия сняг. Едва ли някой друг бе минал оттам. Местните притежаваха повече здрав разум. Питърсън изпрати една патрулна кола да провери. В багажника ѝ сложиха металотърсач. Стандартно оборудване за случаите, при които се търсят гилзи в снега.

Десет минути по-късно полицаят се обади от дървеното мостче. Беше открил отпечатъци от стъпки. Беше открил и гилзата. Била скрита в къса снежна бразда, покрита с пресен сняг, но все още си личала, особено ако човек знае какво търси. Полицаят потвърди, че в табелата се е появила нова дупка, гладка и ясна, почти сигурно с диаметъра на 9-милиметров куршум. Точно между буквите т и з.

След кратко съвещание Питърсън и Холанд стигнаха до заключението, че издирваният мъж все още не е идентифициран, но със сигурност е някъде наблизо.

Бе свършил само половината от работата си.

* * *

Пет минути по-късно Джей Нокс отново беше свободен човек. Обясниха му, че глокът ще остане в участъка до момента, в който той бъде готов да напусне града. Условие, което Нокс прие веднага. Ричър го видя как напуска преддверието и излиза на снега. Оправдан, но все още смачкан, облекчен, но все още притеснен. Питърсън и Холанд проведоха още едно кратко съвещание, след което обявиха състояние на обща тревога. Дори Каплър и Лоуъл бяха изпратени на активно дежурство. Целият личен състав получи заповед да се разпредели по колите и да патрулира по улиците на града. Трябваше да търсят непознати лица, странни превозни средства, необичайно поведение. Или, казано иначе, да дадат мобилен израз на най-големия страх във всеки полицейски участък: там някъде има някой.

Питърсън закачи снимките от новото местопрестъпление на дъската в малкия кабинет, който се намираше в съседство с общата зала. Точно срещу фотографиите на мъртвеца в черно, проснат на снега.

— Действахме като глупаци и изгубихме много време — мрачно сподели той с Ричър, който го последва в кабинета.

— Не чак толкова много — възрази Ричър.

— Как биха постъпили в подобна ситуация хората от твоята елитна част?

— Може би щяха да обсъдят някои въпроси, свързани с автоматичните скорости и предпазливите хора.

— Какво означава това?