61 часа

Кейлъб Картър взе от лавицата зад вратата голямото черно фенерче „Меглайт“ с четири батерии, а после провери радиостанцията си. Тя беше включена и работеше. Лъчът на фенерчето беше достатъчно силен. Батериите бяха нови. На стената висеше клипборд с химикалка, завързана с канап. Кейлъб се разписа за петата обиколка. Предишните четири подписа бяха фалшиви. Никой от останалите не му обърна внимание. Напусна дежурната стаичка и пое по коридора.

От гледна точка на юрисдикцията общинският арест беше напълно отделен от щатския затвор, който пък от своя страна беше отделен от федералния. Но трите места за лишаване от свобода използваха обща сграда. Така беше по-икономично и по-лесно за управление. В ареста лежаха предимно местни жители, които или не можеха да си платят гаранцията, или не им беше предложена такава. Предварителен арест. Невинни до доказване на противното. Кейлъб познаваше някои от тях от гимназията. Една четвърт от арестантите бяха вече осъдени и чакаха да бъдат преместени на друго, вече постоянно местожителство в рамките на системата.

Жалки негодници.

Килиите бяха шейсет, разположени в двуетажна сграда и разделени на четири секции по петнайсет. Долно източно крило, горно източно крило. Долно и горно западно. Етажите бяха свързани помежду си с метална стълба, намираща се в дъното на сградата, където стените се събираха под формата на буквата V. Зад нея бяха столовата и помещението за почивка, над тях втори етаж нямаше.

Всичките шейсет килии бяха заети. Както винаги. Парите идваха от други места. От град Пиер, Вашингтон и Бог знае още откъде. А тамошните политици явно държаха на пълноценното използване на своите инвестиции. В Болтън беше широко разпространено мнението, че когато в ареста има свободни килии, предстои затягане на закона. И обратно. Празното легло означаваше, че могат да ти щракнат белезниците и за два грама трева, намерена в колата ти. Но когато шейсетте килии са заети, за същото количество получаваш най-много някоя плесница зад врата.

Това се наричаше прилагане на закона. Кариерата, която беше избрал Кейлъб.

Той започна от далечния край на долното източно крило. Извървя разстоянието до стената, обърна се обратно и включи фенерчето. Този път крачеше значително по-бавно. Килиите бяха от лявата му страна. Качи фенерчето на рамото си. Това беше не само удобно, но и практично. Лъчът беше на едно ниво с погледа му. Отпред килиите имаха стоманени решетки. Леглата се намираха вляво. Пак там, но в дъното на килията, бяха монтирани умивалник и тоалетна. Срещу леглата имаше малки масички, които по-скоро приличаха на лавици. Върху леглата лежаха мъже. Повечето спяха и издаваха различни звуци. Изпод сивите чаршафи долитаха хъркане, ръмжене и пъшкане. Други бяха будни. Светлината на фенерчето се отразяваше в присвитите им, пъргави като на плъхове очи.

Кейлъб стигна до края на буквата V и зави в обратна посока, към долното западно крило. Петнайсет килии, петнайсет легла с петнайсет човека в тях. Дванайсет спяха, трима бяха будни. Никой от тях не изглеждаше неспокоен или изтерзан.

Изкачи стълбите и започна обиколката на горното източно крило. С абсолютно същия резултат. Нямаше представа защо бяха необходими тези обиколки. Затворът беше един склад, нищо повече. Нещо като евтин хотел. Дали хотелските служители проверяват клиентите си на всеки кръгъл час? Едва ли.

Процедурата беше не само тъпа, но и напълно излишна.

Пълна глупост.

Той подмина горния край на стълбището и пое по коридора на горното западно крило. Крачеше малко по-бързо от нормалното. Под светлината на фенерчето сенките на решетките мърдаха като живи. Килия номер едно. Празна отляво, свита фигура под завивката отдясно, будна. Килия номер две. Празна отляво, свита фигура под завивката отдясно, заспала. Положението беше същото и в килия номер три.

И така във всички килии до края на коридора. Дебелакът обитаваше номер шест. Той не разговаряше с никого освен с рокера в номер седем.

Но рокера в номер седем го нямаше.

Килия номер седем в горното западно крило беше празна.

37

Ричър не успя да реагира навреме и Ким Питърсън се строполи на пода. Той тромаво се наведе в тежката си шуба, прегърна я през раменете и я вдигна до седнало положение. Беше припаднала. В първия момент той не можеше да мисли за нищо друго освен за отворената врата, през която нахлуваше студа. Пълен абсурд. Обърна се, затвори я с крак, а после пренесе жената във всекидневната и я положи на изтърбушеното канапе до печката.