61 часа

Холанд и Ричър се заеха да обсъждат детайлите. Като хора, които търсят слабостите в дадена версия, не намират такива и убеждението в правотата им нараства. Корупцията в силите на реда обясняваше защо наблюдението на новодошлите в града не беше дало резултат. Корумпирано ченге в патрулна кола, което примигва с фаровете или вдига ръка през сваленото странично стъкло, обясняваше защо един опитен и предпазлив адвокат спира на някакъв път сред пустошта. Корумпираното ченге бе чуло по радиостанцията триумфалното съобщение на Холанд, което обясняваше смъртта на Питърсън съвсем скоро след това. Той бе преценил, че трябва да се действа веднага, още преди разсъмване. „Утре рано сутринта Питърсън ще се свърже с централата на Агенцията за борба с наркотиците във Вашингтон да ги запознае с детайлите“, беше казал Холанд. Пълно безумие. Корумпираното ченге бе спряло на празния паркинг и тревожно бе размахало ръце. Това обясняваше защо Питърсън бе спрял редом с него. Нищо неподозиращ, абсолютно неподготвен.

А включените сирени на затвора и задействането на кризисния план, които бяха ангажирали корумпираното ченге, обясняваха защо Джанет Солтър беше останала жива през всичките пет часа на обявената тревога.

— Грешката е моя — прошепна Холанд. — Моето съобщение по радиостанцията уби Андрю.

— И аз бих постъпил като теб — рече Ричър. — Всъщност съм го правил.

— Исках да му помогна.

— Непредвидени обстоятелства. Не се самообвинявай.

— Как да не се самообвинявам?

— Въпросът е защо е отишъл там. Не беше дежурен. Не е минавал случайно оттам, защото не му е на пътя.

— Той винаги беше дежурен. Такава му беше психиката. А пътят му за дома минава съвсем наблизо. С много малко отклонение. Не повече от две минути. Андрю си беше такъв — винаги готов да направи последен опит, да провери още едно място.

Ричър замълча.

— Според мен това е работа на мексиканеца — промърмори Холанд. — Оня, за когото чуваме разни неща.

— Платон — каза Ричър.

— Кога според теб е успял да вербува някой от нашите?

— Преди около година. Тази работа е подготвяна поне от година.

— С пари?

— Почти винаги става въпрос за пари.

— Кой е той?

— Не знам.

— Някой от новите, предполагам. Аз почти не ги познавам. И не им се доверявам. В участъка цари пълна бъркотия, което също е по моя вина. Не успях да си стегна хората.

Ричър замълча.

— Откъде ще започнем? — попита след кратка пауза Холанд.

— Кажи ми нещо повече за Каплър.

— Имал е проблеми в Маями. Нищо не е доказано, само слухове. Все пак става въпрос за Маями, където се въртят много пари от дрога.

— Страхотно.

— Само слухове, нищо повече.

— Трябвало е да го държиш под око. Лоуъл също. Какво му се е случило преди година? Би трябвало да държиш под око и онзи Монтгомъри. Хората, които се озовават на местопрестъплението сами, често се оказват и извършителите.

— Трябва ли да ги събера в участъка?

— По-добре да събереш всички. Целият шибан личен състав. Да ги вкараш тук, в тази зала. Само така ще бъдеш сигурен, че и твоят човек е между тях.

— Дали? — попита Холанд.

— Разбира се.

— Трябва ли да го направя?

Ричър замълча. Основен въпрос за всяко ченге. Ами ако греша?

— Екипът в къщата на мисис Солтър е чист — рече Холанд. — Никой не е излизал, никой не е чакал на празния паркинг. Всички имат алиби. Както и ти.

— Вярно, така е.

— Следователно мога да ги оставя на пост.

— Но първо трябва да ги предупредиш — каза Ричър. — Усети ли, че примката се затяга, твоят човек може да направи още един, последен опит.

— Те ще го заковат.

— Само ако ги предупредиш. Иначе какво ще се получи? Един колега просто се появява на вратата. Как ще го посрещнат? Първо стрелят, а после задават въпроси, а?

— Ще го заковат по-късно.

— Дори прекалено късно.

— Това би означавало самоубийствена мисия.

— Той може би е готов за нея. Дава си сметка, че рано или късно ще го хванат. Че каквото и да се случи, ще умре. Притиснат е до стената. Ще го изпържат на стола, независимо дали е убил двама или трима души.

— Може би изобщо няма да се появи. Може би няма да изпълни заповедта ми.

— Това би означавало да се саморазкрие. Все едно че рисува мишена на гърба си. И ще ти спести куп усилия.

— Въпросът е дали да ги събера още сега?

— На твое място бих го направил — каза Ричър. — Основното задължение на полицията е да прочиства улиците от престъпници.