Àä

Марта Алварес направи несигурно стъпка назад, скръсти ръце и се взря в младата руса жена.

— Mi dispiace — продължи Сиена на чист италиански. — Le abbiamo mentito su moite cose. — „Съжалявам. Излъгахме ви за много неща“.

Охранителят погледна объркано Марта, но не отпусна пистолета.

Сиена говореше бързо: разказа на Марта, че работи в болница във Флоренция и че Лангдън постъпил предната вечер с рана от куршум в главата. Обясни, че професорът не си спомня нищо от събитията, който са го довели там, и че е бил точно толкова изненадан от записа от охранителните камери, колкото и самата Марта.

— Покажи ѝ раната си — нареди Сиена на Лангдън.

Марта погледна шевовете под сплъстената коса на професора, ахна и седна на перваза на прозореца.

През последните минути бе разбрала не само че посмъртната маска на Данте е открадната, но и че двамата крадци са уважаван американски професор и довереният ѝ колега от Флоренция, който вече беше мъртъв. Освен това младата Сиена Брукс, която смяташе за глуповатата американска сестра на Робърт Лангдън, се оказа лекар, призна си, че лъже… и го направи на чист италиански.

— Марта — каза Лангдън с дълбок и разбиращ глас. — Знам, че сигурно ти е трудно да повярваш, но аз наистина не си спомням нищо. Нямам представа защо с Игнацио сме взели маската.

Марта позна по очите му, че казва истината.

— Ще ти върна маската — каза той. — Имаш думата ми. Но не мога да го направя, ако не ни пуснеш. Ситуацията е сложна. Трябва Да ни пуснеш, и то веднага.

Въпреки че искаше безценната маска да се върне в музея, Марта нямаше никакво намерение да ги пуска. „Къде се бави полицията!?“ Погледна към самотната полицейска кола на Пиаца дела Синьория. Изглеждаше странно, че полицаите още не са стигнали до музея. Чу и странно бръмчене в далечината — звучеше като електрически трион. И се усилваше.

Какво беше това?

Лангдън вече я умоляваше.

— Марта, познаваш Игнацио. Той никога не би взел маската, ако не е имал основателна причина. Трябва да видиш голямата картина. Собственикът на маската, Бертран Зобрист, е бил много объркан човек. Смятаме, че може да е замесен в нещо ужасно. Нямам време да ти обяснявам всичко, но те моля да ни имаш доверие.

Марта само се взираше в него. Не знаеше какво да направи.

— Госпожо Алварес — започна Сиена и впи леден взор в Марта.

— Ако ви пука за бъдещето на всички ни, а и на детето ви, трябва да ни пуснете. Веднага.

Марта обгърна корема си сякаш за да го защити: не остана никак доволна от завоалираната заплаха към нероденото си дете.