Àä

— Неговата група — продължи тя — е специализирана в откриване и неутрализиране на носители на заразни болести. По същество те са специални части за предотвратяване на сериозни и мащабни рискове за здравето. Вие бяхте основната ми надежда да открия създадената от Зобрист зараза и затова когато изчезнахте, пратих НБР със задачата да ви открие… Аз ги извиках във Флоренция да ми окажат подкрепа.

Лангдън се втрещи.

— Значи тези войници работят за вас?

Тя кимна.

— Да. По линия на ЕЦПКБ. Снощи, когато изчезнахте и престанахте да се обаждате, решихме, че ви се е случило нещо. Едва рано тази сутрин научихме, че сте жив, когато екипът за техническа поддръжка ви засече да проверявате харвардския си имейл. Тогава единственото обяснение за странното ви поведение бе, че сте минали на нечия друга страна… че може би са ви предложили по-висока сума да откриете заразата за някой друг.

Лангдън поклати глава.

— Това е абсурдно!

— Да, изглеждаше малко вероятен сценарий, но това бе единственото логично обяснение и тъй като залогът беше твърде голям, нямахме намерение да рискуваме. Разбира се, изобщо не подозирахме, че сте получили амнезия. Когато от техническата поддръжка видяха, че имейлът ви се активира, проследихме адреса му до апартамента във Флоренция и предприехме действия. Вие обаче избягахте с триколка с някаква жена, което само засили подозренията ни, че работите за друг.

— Ние минахме точно покрай вас! — възкликна Лангдън. — Видях ви в черния микробус, заобиколена от войници. И си помислих, че сте в плен. Изглеждахте замаяна, сякаш са ви упоили.

— Значи сте ни видели? — Доктор Сински го погледна изненадано. — Странно, прав сте… те наистина ми биха инжекция. — Тя замълча за момент. — Но само защото аз им наредих да го направят.

Лангдън съвсем се обърка. „Казала им е да я упоят?“