Àä

Онемял от изумление, Лангдън гледаше шантавото домашно видео… подземна зала с леко вълнуваща се вода… Камерата се потопи в нея… гмурна се под повърхността до покритото с тиня дъно, показвайки закрепена с нитове табела, на която пишеше НА ТОВА МЯСТО И НА ТОЗИ ДЕН СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНИ ЗАВИНАГИ.

Имаше и подпис: БЕРТРАН ЗОБРИСТ.

Датата беше утре.

„Боже мой!“

Лангдън се обърна към Сински, но тя се взираше безизразно в пода. Явно вече беше гледала видеото и не можеше да го гледа отново.

Камерата се завъртя наляво и озадаченият Лангдън видя издут балон от прозрачен найлон, пълен с някаква подобна на желатин жълто-кафява течност. Деликатната сфера се рееше, може би завързана за дъното, за да не се издигне на повърхността.

„Какво е това, по дяволите?“ Лангдън се взря в издутия балон. Вискозното му съдържание бавно се виеше… почти тлееше.

Когато мисълта го осени, дъхът му секна. „Чумата на Зобрист!“

— Спрете записа — каза Сински в мрака.

Образът замръзна — завързана найлонова торба, рееща се под водата, запечатан течен облак, увиснал в пространството.

— Мисля, че можете да се досетите какво е това — каза Сински. — Въпросът е колко дълго ще остане в това състояние? — Тя отиде до екрана и посочи малък надпис върху прозрачната материя. — За съжаление, това ни казва от какво е направена торбата. Можете ли да го прочетете?

Лангдън присви очи и се взря в текста. Приличаше на търговска марка: Solublon®.

— Най-големите производители на разтворими във вода пластмаси на света — каза Сински.

Стомахът на Лангдън отново се сви на топка.

— Да не искате да кажете, че торбата се… разтваря?!

Сински мрачно кимна.

— Да. Свързахме се с производителя. Уви, оттам ни казаха, че произвеждат десетки различни видове пластмаси, които могат да се разтворят за десет минути или за десет седмици, в зависимост от приложението им. Скоростта на разграждане донякъде зависи и от вида и температурата на водата, но няма съмнение, че Зобрист е взел предвид тези фактори. — Тя замълча за момент. — Смятаме, че тази торба ще се разгради до…

— Утре — прекъсна я Ректора. — Утре е датата, отбелязана от Зобрист в календара ми. Както и датата на чумата.

Лангдън седеше в полумрака, изгубил дар слово.

— Покажете му останалото — каза Сински.

Образът на екрана се смени. Сега камерата даваше общ план на светещите води и тъмната подземна зала. Лангдън не се съмняваше, че точно това е мястото, за което се говореше в стихотворението. „Лагуна, в която не блестят звезди“.