Àä

— Кой сте вие?

— Имената не са важни — отвърна мъжът и го погледна през рамо. — Можете да ме наричате Ректора. Ръководя организация… която, уви, направи грешката да помогне на Бертран Зобрист да постигне целите си. Сега се опитвам да поправя тази грешка, преди да е станало твърде късно.

— Какво искате да ми покажете? — попита Лангдън.

Мъжът го изгледа с твърд поглед.

— Нещо, което категорично ще ви увери, че всички сме на една и съща страна.

78.

Лангдън последва мъжа с тена през клаустрофобичен лабиринт от коридори под палубата. Доктор Сински и войниците ги следваха в колона по един. Когато стигнаха до някакви стълби, Лангдън си помисли с надежда, че ще се качат на светло, но вместо това се спуснаха още по-дълбоко в недрата на кораба.

Водачът им ги поведе през голяма зала, пълна със заключени стъклени кабини — някои с прозрачни, други с непрозрачни стени. Всички бяха звукоизолирани; вътре служители работеха с компютри или говореха по телефони. Онези, които вдигаха поглед и забелязваха групата, изглеждаха доста разтревожени, че виждат непознати. Мъжът с тена им кимаше, че всичко е наред, и продължаваше напред.

„Какво е това място?“ — запита се Лангдън, докато пресичаха още едно помещение, разделено на тесни работни места.

Накрая домакинът им стигна до голяма заседателна зала и всички влязоха вътре.

Когато групата се настани, мъжът натисна бутон и стъклените стени засъскаха и станаха непрозрачни. Лангдън се стресна — никога досега не бе виждал подобно нещо.

— Къде се намираме?

— Това е моят кораб. „Mendacium“.

— „Mendacium“? — повтори Лангдън. — Като… латинското име на Псевдологос, гръцкия бог на лъжата?

Мъжът явно се впечатли.

— Малцина знаят това.

„Трудно може да се нарече благородно название“ — помисли Лангдън. Mendacium беше потайно божество, властващо над всички pseudologoi — демоните, занимаващи се с измами, лъжи и машинации.

Мъжът извади червена флашка и я включи към електронното оборудване, наредено в края на помещението. Огромният плосък екран на стената оживя и светлините угаснаха.

В изпълнената с очакване тишина Лангдън чу леко плискане на вода. Отначало си помисли, че звукът идва отвън, но после осъзна, че долита от тонколоните на екрана. Бавно се появи картина — мокра стена на пещера, осветена от трептяща червена светлина.

— Видеозаписът е направен от Бертран Зобрист — каза домакинът. — И той ме помоли да го излъча утре на целия свят.