Àä

— От летище „Ничели“ — отвърна той. — На Лидо.

— Невъзможно. — Жената поклати глава. — „Ничели“ е съвсем малко летище. Оттам няма редовни полети. То приема само местни хеликоптери и…

— Успяла е по някакъв начин да си уреди частен самолет, държан в хангар в „Ничели“. Още проверяват. — Мъжът отново заговори по телефона: — Да, слушам. — Докато слушаше, раменете му се отпускаха все повече и повече. — Разбрах. Благодаря. — И затвори.

Всички го гледаха с очакване.

— Самолетът на Сиена е отлетял за Турция — каза мъжът и разтърка очи.

— Ами тогава се обади на управление „Въздушен транспорт“! — обади се някой. — Накарай ги да върнат самолета!

— Не мога — каза мъжът. — Кацнал е преди дванайсет минути на частното летище „Хецарфен“, само на двайсет и пет километра оттук.

87.

Дъждът е плющеше по древния купол на „Света София“.

Близо хиляда години тя е била най-голямата църква на света и дори днес на човек му бе трудно да си представи нещо по-голямо. Докато я гледаше, Лангдън си спомни, че при завършването ѝ император Юстиниан възкликнал гордо: „Соломоне, аз те надминах!“

Със Сински и Брюдер крачеха към монументалната сграда, която сякаш ставаше все по-огромна и все по-огромна.

Покрай алеите бяха поставени старите гюлета, използвани от войските на Мехмед Завоевателя — декоративно напомняне, че историята на тази сграда е изпълнена с насилие и че тя е била завладяна и преобразена, за да служи на духовните нужди на различните победители.

Докато приближаваха южната фасада, Лангдън погледна надясно към трите куполни пристройки, стърчащи от сградата. Това бяха мавзолеи на султани, за един от които — Мурад III — се говореше, че бил баща на повече от сто деца.

Остър звън разсече нощния въздух. Брюдер извади телефона си, погледна екрана и каза:

— Да?

Докато слушаше, поклати невярващо глава.

— Не е възможно! — Заслуша отново и въздъхна. — Добре, дръжте ме в течение. Тъкмо влизаме. — И затвори.

— Какво има? — попита Сински.

— Трябва да си държим очите отворени — каза Брюдер и се огледа. — Може би си имаме компания. Изглежда, че Сиена Брукс е в Истанбул.

Лангдън го зяпна. Не можеше да повярва, че Сиена е намерила начин да стигне до Турция и че след успешното си бягство от Венеция е рискувала да бъде заловена и може би убита, за да осъществи плана на Бернар Зобрист.

Сински изглеждаше не по-малко разтревожена. Пое си дъх, сякаш смяташе да разпита Брюдер за подробности, но явно размисли и вместо това се обърна към Лангдън.

— Накъде?

Лангдън посочи наляво към югозападния ъгъл на сградата и каза: