Айсхендж

— Сега за възпаленото сухожилие. Нека опитаме с… — Избълва име на лекарство, от което разбрах не повече, отколкото от някоя отвара на вещици. — И помни — грижи се за себе си, за да дадеш шанс на безграничната способност на организма да се възстановява. Замисли се за това. Ако ти не внимаваш, нищо друго няма да ти помогне. — Дружеско ръкостискане. — Ще се видим следващата година.

Облякох се и излязох в чакалнята. Един от кратерите на Мимас ме зяпаше като око на циклоп от снимката. Сведох поглед към рецептите в дясната си ръка. Животът, какъвто го познавах, бе съсипан безнадеждно…

Струваше ми се, че няма да понеса задушния парник, в какъвто се превърна Александрия за мен. Тръгнах към гарата, за да се кача в първия влак по посока към Нов Хюстън. Отбих се в една аптека, за да взема всички лекарства.

Някога бяхме изопнати тетиви,
трептящи на лъка на своята преходност.
Но сега сме отвързани, отпуснати,
а стрелата…
падна в пръстта.

Грабен

Но после се махнах от гарата, върнах се в града, за да се видя с Бодила. Решихме да вечеряме в индийски ресторант в долната част на града, където каналите се редуват с промишлените инсталации и евтините пансиони. Тук бедните са навсякъде, дори под мостовете над леденостудените канали, възпаляващи кожата им, докато раните започнат да приличат на проказа. Разбира се, веднага биха отишли да получат рецепта за лекарство, ако можеха да си го позволят…

— Същото е като историята на Съветския съюз — промълвих, застанал на един от мостовете.

Бодила спря до мен. Над нас, между овехтелите пансиони, небето бе петнисто като буркан с конфитюр.

— Кое е същото?

— Ние. Веднага след революцията през 1917 година болшевиките наложили властта си над страната. После Ленин преобразувал партията, докато се превърнала в негов инструмент. За да влезеш във властта, първо е трябвало да си в партията, така че тя се наложила като по-високо равнище в управлението. Когато Сталин поел нещата в свои ръце, изградил системата за сигурност като основа на личната си власт. Вече нямало значение дали си в партията или не си — властта била у тайната полиция, а пък Сталин контролирал полицията. Системата вече имала три равнища. Голямата реформа на Хрушчов се състояла в отнемането на властта от тайната полиция, за да я върне на партията. Равнищата отново станали само две.

— Е, каква е приликата с нас?

Бодила се вглеждаше в пансионите. Насреща през отворен прозорец се виждаше жена, която переше на ръка.

— Ясно ти е, както и на мен! Отначало тук са властвали отделните корпорации. Комитетът е бил създаден първоначално само като средище за събиране и размяна на информация между тях. После руснаците и американците решили да го използват като средство за контрол над планетата, независимо от корпорациите.

— Както Ленин е използвал партията ли? — с престорен интерес попита Бодила.

— Именно.

— Май приликата не е особено голяма, а?

— Достатъчна е. Стигаме до третата стъпка — когато комитетът поел изцяло в свои ръце планетарната политика и съчетал законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Точно тогава онзи кремълски възпитаник Сарьонович натрапил идеята си за планова икономика, претоварил стопанството — разбира се, — и хората. Всичко това само за да докаже на двете свръхсили, че може да печели за тях много повече, ако му дадат пълна свобода на действията. И те го оставили да прави каквото иска. За да постигне целите си, той увеличил многократно и числеността, и правомощията на полицията. Така се стигнало до смутовете.

— А сега? — попита Бодила само за да ме успокои. — На кого приличаме — на Брежнев, Андропов, Черненко, Горбачов?…

— Брежнев изобщо не е управлявал. Дори когато е бил здрав, допускал е бъркотия и страшна корупция. А Андропов и Черненко още се опитвали да си мерят силите с американците. Бих казал, че повече приличате на по-късните руски управници.

Бодила ме изгледа, уж зяпнал от учудване.

— Божичко, Хялмар! Какъв комплимент! По-приятно нещо не съм чувал от твоята уста от много месеци насам. Сигурен ли си в оценката си?

— Ох, стига си се заяждал, по-добре ме изслушай.

— Знам, че се отнасям несериозно към твоята лекция по история. Но право да ти кажа, това сравнение ми изглежда твърде пресилено. И не смяташ ли, че историческите аналогии са малко… изкуствени? Отгоре на всичко ми пречиш да се радвам на разходката.

— О, нима разглеждаш околността, когато си в този квартал? Бих предположил, че се извръщаш, за да съхраниш съвестта си чиста.

— Моят праведен професор — промърмори Бодила, ухилен до уши. — Милият ми светец, който отхвърля привилегиите на своята класа и посвещава целия си живот на борбата с обществените неправди…

— Стига…

— И който не си представя друг начин да работи за промяната, освен да се вайка и циври от висотата на своето положение или пък да се рови в земята.

Вече можех да позная по напрегнатата му усмивка, че съм го ядосал. Това ме изненада.

— Явно съм те настъпил по мазола.